След няколко минути Соломон беше при Бланш Натсън.
На бледата утринна светлина тя изглеждаше по-красива, отколкото си я спомняше. Млечнобялата й кожа контрастираше с черните къдрици. Сините й очи радостно се разшириха, когато той тръгна към нея, пълните й устни се разтегнаха в приветлива усмивка.
— Соломон. Мой скъпи Соломон. Ти се върна. Знаех си, че ще се върнеш. — Тя хвана ръцете му, в погледа й се четеше обичта й. — Все същият си — окъсан, със стиснати устни, в очите ти се четат думи, на които никоя жена не би могла да устои. Как се молих, как те чаках да се върнеш.
Той отдръпна ръцете си. Спомените нахлуха в главата му. Някога беше отчаяно влюбен в нея и макар да се бореше с нуждите на младото си горещо тяло, не можа да й устои. Много по-възрастният й съпруг насърчаваше подобна връзка. Сега, като погледнеше в миналото, Соломон разбираше, че Бък нарочно бе наредил нещата така, че младата му съпруга и любовникът й да останат насаме.
— Разкажи ми нещо за сина ни, Бланш — каза той и махна дланта й от гърдите си.
Тя си пое дълбоко въздух.
— Значи си разбрал и си се върнал за нас. За сина ти и за мен.
Тя обви ръце около врата му. Устните й бяха меки и топли. Подобна покана го беше възпламенила неудържимо, когато беше още младеж.
Соломон отстъпи назад.
— Значи в крайна сметка желанието на Бък за син се сбъдна.
Лицето на Бланш се озари от гордост.
— Да. Кип беше такова красиво дете, Соломон. Толкова много напомня за теб. Черна коса, труден характер, гордост. Разказа ми за мъжа в салона на онази Браун и, о, как се молих това наистина да си ти. Сега, когато се върна, кажи, че ще останеш в ранчото при нас, нека бъдем семейството, което винаги е трябвало да бъдем. Никога не съм спирала да те обичам, Соломон. Нито дори за миг.
— Дори когато отказа да дойдеш с мен да търсим Фанси?
Горчивите спомени го завладяха и той сякаш отново видя детския почерк на сестра си. „Заминавам с голямата си любов. Ще ти пиша. Ф.“
Прекрасната усмивка на Бланш постепенно угасна.
— Сигурна съм, че вече си проумял, че не можех да изоставя Бък. Ти не знаеше къде е Фанси и колко време ще ти е нужно, за да я откриеш, а той имаше нужда от мен. Освен това трябваше да мисля и за бебето, което предполагах, че съм заченала от теб. Как би могъл да ме молиш да поставя в опасност себе си и детето ти и да тръгна Бог знае накъде?
— Но аз не знаех, че има дете, нали? Въобще имали ли сте намерение да ми кажете? Знаеше ли Бък, че съм баща на сина му? — Соломон беше станал много сериозен. — Кой послужи за жребец за другите ви деца? Колко им плати Бък?
Думите бяха резки, груби и излизаха от устата му като куршуми. Не би искал да разкрива чувствата си и знаеше каква опасност го застрашаваше. Изведнъж осъзна, че е стиснал здраво юмруците си и положи усилие, за да ги отпусне.
— Един мъж трябва да знае, че е баща, Бланш.
— Ти си шокиран. Да узнаеш, че си баща, след всичките тези години, временно те е разстроило. Постепенно ще разбереш, че съм постъпила добре. Бък умря пет години, след като ти замина. Той щеше да те убие, ако… ако се беше опитал дори да споменеш, че Кип е твой. Той искаше още деца, разбира се, и така родих Едуард. Бък не искаше Кип да е единствено дете. Как бих могла да откажа на умиращия си съпруг? А ти беше незнайно къде, за да търсиш Фанси…
— Нека да говорим за Кип. Чувам, че се движи с лоша компания. Парите на Бък ще успеят ли да го спасят от бесилката?
Бланш се обърна.
— Кип е само едно момче. Сигурна съм, че не върши нищо незаконно. Той е истински син на баща си. Опитва се да направи впечатление на онази проститутка Браун, въпреки че аз не мога да разбера защо… Соломон, преди тя е пътувала с един стар глупав англичанин и с една билярдна маса от град на град. Когато той умрял, тя направи заведение тук. Сигурно изкарва допълнително пари на втория етаж. Нямам никаква представа защо мъжете толкова я харесват. — Тя отново се обърна, разпусна косата си с една ръка, а с другата разкопча кадифеното си деколте. — О, Соломон, толкова много те желая. Никой никога не ме е задоволявал така, както ти… никога… — Тя дръпна дантелените връзки на долната си риза и пищните й гърди изскочиха. — Желая те, Соломон, скъпи. Искам устата ти, тялото ти. Сега вече мога дати дам всичко. Можеш да заемеш мястото си до мен. Всичката тази земя — тя направи жест с ръка — пазих за теб. Вземи ме… вземи ме сега, тук. — Тя разтвори ризата му, обви ръце около врата му и погали косата му. — Обичам те, Соломон. Само теб. Колко дълго чаках този момент. Колко дълго чаках да се върнеш при мен.
Той свали ръцете й от себе си.
— Не, Бланш.