— Недей да се държиш по този начин с мен, Дънкан. Това не ми харесва.
Той й се ухили, без да обръща внимание на пламналата си буза. Приглади русата си коса, която беше същата като на Едуард.
— Докосвал съм те много пъти и ти будиш и мъртвите с виковете си, когато си под мен.
Мразеше го, че й напомня за нуждите й, които само Соломон можеше да задоволи. Тя се задъха. Очите му се плъзнаха по деколтето й и се присвиха, когато се спряха на едно разкопчано копче.
— Чукала си се с Улф, нали?
— Не.
Бланш се обърна и тръгна към двуетажната къща. Беше родила на Бък синовете, които искаше, и беше платила скъпо за белите камъни, боядисаните колони и двете хиляди акра първокачествена земя.
Бланш тръсна глава. Соломон щеше да дойде при нея. Мъжете не отказваха на Бланш Натсън. Щеше да му даде време да се осъзнае и щеше да подкупи момичето. Тогава Соломон отново щеше да бъде неин. Великолепният, силен, арогантен Соломон.
Когато влезе в къщата, Бланш развърза кадифената панделка от врата си и я хвърли на една маса в салона.
— Мери, затопли банята и побързай — нареди тя на мексиканката, която стоеше до вратата.
После се качи по стълбите към голямата спалня, която беше нейна, преди Бък да умре. Хвърли се на покритото с дантели легло и се взря в балдахина. Сграбчи възглавницата и я притисна към болезнените си гърди. Намръщи се, спомняйки си миналото. Соломон беше заминал да търси сестра си, едно петнайсетгодишно момиче, за което Дънкан и останалите непрекъснато се хвалеха, че са имали. Дънкан каза, че е тръгнала с някакъв калайджия, за да избяга от бдителния поглед на брат си.
Бък поиска още едно дете веднага щом се роди Кип. Настояваше, молеше, обещаваше й прекрасни бижута, за да си намери друг любовник, който отново да я заплоди. Един ден в пристъп на ярост той я би жестоко. Тя нямаше към кого да се обърне за помощ, а трябваше да защитава Кип. Преди Кип да е станал на три месеца, Бланш намери друг тъмнокос мъж, който й напомняше за Соломон с пламтящите си черни очи и силно, мускулесто тяло. Уилям й беше доставил удоволствие и Бък разбра за връзката им. Беше доволен и очакваше второто си дете. Но кожата на бебето беше прекалено тъмна, с меден оттенък. Бланш отново изпита мъка, макар и поизбледняла с времето. След като я наби заради това, че бе спала с индианец, Бък уби Уилям и й нареди да убие „червенокожото си копеле“.
Но Бланш обичаше бебето си. Една индианка й обеща да го отгледа далеч от ранчото, да го заведе в Канада и да го скрие от Бък и хората му.
Бланш хвана гърдите си. Соломон. Имаше нужда от него, имаше нужда от силата му. Имаше нужда от него в леглото си.
Вратата на спалнята се отвори и затвори. Ключът изщрака.
— Дънкан, излез — заповяда тя, без дори да се обръща към мъжа, който беше неин любовник в течение на дълги години.
Но той познаваше моментите й на слабост. Понякога я познаваше по-добре от самата нея и тя го мразеше за това.
Обърна я по гръб, на лицето му беше изписано желание. Вдигна нагоре полите й и разкъса фустата й. Влезе в нея грубо.
Желанието сграбчи и нея и тя извика, отдавайки се на нуждата си, докато мъжът смучеше и хапеше гърдите й. Когато Дънкан свърши, тя го отблъсна и стана от леглото. Застана с лице към него, приглади полите си с треперещи ръце. Трепереше от гняв и страст към Соломон… само към Соломон.
Дънкан се облегна на възглавниците.
— Как смееш! — каза тя, а тялото й се тресеше от ярост.
— Изглеждаше така, сякаш имаш нужда точно от това — отвърна спокойно той и също стана. — Имаш син от мен, нали така? Едуард е хубаво момче, така че сигурно сакатите ми ръка и крак не са били от голямо значение тогава, нали?
— Отсега нататък ще стоиш далеч от мен.
— Защото имаш планове за онова копеле, Улф?
— Винаги съм обичала Соломон.
— По дяволите, Бланш. Ти обичаше всички ни, не е ли така? — Дънкан се ухили.
— Ако Соломон разбере, че ти си принудил сестра му да проституира, ще те убие — отвърна Бланш с лека усмивка.
— Ще го чакам. Но ти пък не можеше да понасяш сестра му. Това, че привличаше мъжките погледи, дори този на Бък. Трябваше да изприказваш много сладки приказки, за да го откъснеш от нея, не беше ли така?
Бланш внезапно почувства страх. Дънкан беше в състояние да нарани всеки човек, а досега тя успяваше да го контролира. Той нямаше сърце.
— Ти нарани Соломон и ще си платиш за това.
— Е, няма ли да е срамота да загубиш таткото на Кип толкова скоро след като го намери?