Кайро не желаеше да е ничия собственост. Под всичката коприна и лустро, тя беше жена, която знае какво иска, а това не беше момчето. Тя търсеше друг мъж, който да прилича на нейния английски лорд.
Соломон взе друга дъска. Замахна с чука, но изведнъж спря. Усети някакво движение. Бавно остави чука и се обърна, за да застане с лице към младежа, който стоеше с леко разкрачени крака, с ръка на пистолета.
— Здравей, Кип — каза Соломон и излезе от плевника. Не искаше Гарнет да се събуди, докато разговаря със сина си.
— Остави Кайро на мира — каза тихо Кип. Гласът му трепереше от ярост.
Този тон би могъл да му струва живота, помисли си Соломон.
— Аз просто приемам предложението й. Това е нейният бизнес. Тя знае, че залагането завършва или с печалба, или със загуба.
— Тя е жена със самочувствие. Никой, уважаващ себе си мъж, не би взел от нея толкова, колкото взе ти.
— Тя знае ли, че си тук? — Соломон се съмняваше в това. Кайро беше жена, която сама се справяше с проблемите си.
— Това не е твоя работа. Престани да й правиш мили очи. Тя е моя.
Соломон бавно разкопча колана с пистолета си и го остави на една пейка. Искаше Кип да разбере, че няма намерение да стреля срещу него. Слънцето блестеше в очите на младежа и Соломон имаше предимството да разгледа чертите на сина си, които толкова много напомняха на неговите.
— Тя знае ли?
Лицето на Кип се изчерви от гняв и той присви очи.
— Смятам някой ден да се оженя за нея и тя знае, че е единствената жена, която искам. А това е достатъчно. Междувременно, престани да я изнервяш. Позволи й да спечели отново това, което е изгубила. — Кип кимна към колана на Соломон. — Сложи си това. Според мълвата като млад си бил много бърз. Нека видим точно колко бърз си.
— Няма да стрелям срещу теб.
Нервите му се обтегнаха. Само едно погрешно движение и синът му щеше да го убие… защото Соломон нямаше да стреля.
— Страхуваш ли се? Ти си един страхливец — извика Кип, свали колана си и го хвърли на земята. — Може би пък разбираш от други неща, старче.
Соломон приклекна при първия удар на Кип.
— Стой изправен и се бий — отново извика Кип, но Соломон отново се наведе и избегна удара.
— Не искам да се бия с теб, синко.
— Няма какво друго да направиш, старче, защото смятам добре да те наредя — отвърна разпалено Кип.
Кайро облегна глава на ръба на ваната. Беше ранен следобед, а довечера Соломон щеше да се върне и тя щеше да го научи как да играе карамбол. Играта с три топки изискваше голямо умение.
Соломон играеше силно и бързо и нямаше нейния финес.
Успокоена, Кайро излезе от ваната и отиде зад паравана. Щеше да изпие следобедния си чай и да си подремне.
Облече халата си и здраво стегна колана. Беше се държала прекалено добре със Соломон Улф.
Ненавиждаше черния му хумор, присмехулното пламъче в очите му. „С удоволствие“ беше казал той.
— Никой не може да ми се подиграва — промълви тя и отпи от чая си.
После легна на леглото и се отпусна. Заслуша се в шума от улицата. Беше четири часът и тя можеше да си почине поне два часа, преди да вечеря, и да се срещне със Соломон. Опита се да се отърси от възбудата. Играта със Соломон изискваше трезв разум.
Коланът й стягаше и тя сънливо го развърза и разгъна халата, като остави голото си тяло изложено на лекия ветрец, който влизаше през прозореца. Когато затвори очи, видя присмехулния поглед на Соломон, подигравателната извивка на устните му.
Обзе я гняв, както се случваше винаги, когато помислеше за Соломон Улф. Нямаше намерение да става обект на присмеха на който и да било.
Кайро скочи на крака и навлече копринената си пижама. Нямаше да се успокои, докато не го унищожи, докато не направи живота му толкова нещастен, колкото той бе направил нейния. Щеше да му вземе всичките пари и да го изпрати надолу по реката толкова беден, колкото бе дошъл.
Хвърли една малка възглавница на пода, сложи глава на нея и се изправи на челна стойка, подпряла крака на стената. Ако не можеше да спи, то поне можеше да медитира. Затвори очи и се съсредоточи върху това, да прогони Соломон от ума си.
Когато отвори очи, видя чифт прашни, износени ботуши. Ботушите на Соломон Улф.
— Трябва да си смениш подметките — каза тя спокойно. Нямаше намерение да му достави удоволствието да разбере тревогата й.
Отдолу нагоре, Соломон изглеждаше огромен и арогантен. Погледът му проследи тялото й и се спря на гърдите й.
— Тукашният обущар е много добър.
Тя отдръпна краката си от стената, за да се изправи, но Соломон хвана глезените й.