Тя преглътна. Той проследи с устни извивката на шията й. Дишаше тежко. Пръстите му се преплетоха с нейните.
— Куигли ще те убие. Или аз — прошепна тя, трепереща от желание да се притисне по-близо до него.
Тогава той я целуна силно и дълбоко, показвайки й страстта си, жарта си.
Кайро не можа да се стърпи и се притисна към силното му тяло. Отвърна на топлата му целувка.
Гневът й започнала преминава, Соломон нямаше право да изглежда толкова силен, толкова груб, а да целува толкова сладко.
Никой никога не я беше целувал толкова настойчиво и едновременно толкова нежно. Тя отвори очи. Той се претърколи, стана и хвърли халата отгоре й.
Дишаше дълбоко. Отиде до прозореца, но отново се обърна към нея. Погледът му я опари, накара я да потрепери. Дръпна халата до брадичката си, уверена, че цялото й тяло се е изчервило.
— Мис Кайро, току-що открих това дете… — Куигли спря по средата на изречението.
Държеше Гарнет под едната си мишница. Пусна я на земята и тя веднага приглади новата си рокля. Сложи ръце на хълбоците си.
— Знам какво е станало тук, не го отричайте — каза момичето, отиде до леглото на Кайро и се втренчи в нея. — Първо онази Бланш искаше да спи с вуйчо Соломон, а сега и ти, която би трябвало да знаеш, че той е твърде стар за добро чукане. Ти си добро парче, мис Кайро, но той е всичко, което имам, а с вас двете — онази Бланш и ти — той ще се изтощи като мъж. И аз ще се озова сама в онази пустош, грижейки се за един инвалид.
— Гарнет, благодаря ти, че ме спаси — каза Соломон, вдигна колана си и го закопча на кръста си.
Куигли погледна към Кайро, която му отвърна с гневен поглед. Огромният иконом се огледа из разхвърляната стая и премига.
— Да заведа ли детето долу, мадам?
— Само да си посмял! — извика Кайро, преди да е успяла да се овладее. Не искаше отново да остава насаме със Соломон… никога. — Спасила го била. По-скоро…
Гарнет я прекъсна:
— Зачервена си и изглеждаш размекната. Имаш драскотини на врата. Защо държиш този халат до брадичката си?
— В стаята е малко хладно — отвърна надменно Кайро и потрепери.
Соломон току-що я бе хвърлил върху собственото й легло, беше докоснал гърдите й, целувал устните и врата й, а сега си придаваше вид на обиден. Намръщи се към него — не беше го насърчила по никакъв начин.
Гарнет погледна вуйчо си с любопитство. Той държеше шапката пред слабините си и гледаше Кайро.
— В очите ти има огън, лицето ти е зачервено и защо, по дяволите, държиш така шапката си?
— Да вървим, Гарнет — промълви Соломон и сложи ръка на главата й.
Кайро, без да иска, се възхити на жеста, който направи той, за да успокои детето. Мястото на Гарнет не беше тук.
Момичето го погледна в очите.
— Соломон, първо онази Бланш призори, сега пък тази тук. Тя е слаба — виж я. Само кожа и кости. Няма да ти държи топло през зимата, ако не напълнее. Аз ли трябва да се грижа за всичко?
Кайро потърси думи да нахока Соломон, но детето, което ги наблюдаваше с погледа на възрастен човек, я заинтригува.
— А… Куигли? — потърси по-стабилна почва Кайро. — Може би ще сервираш… аа… нещо? Гарнет може да е гладна.
— Аа… да… чай? Кекс? — Куигли постави едно шишенце с парфюм на мястото му върху тоалетната масичка на Кайро.
Гарнет се покатери на леглото и се облегна на таблата точно както бе застанала Кайро.
— Искам да хапна нещо, но да е хубаво — каза тя.
— Да вървим. — Гласът на Соломон беше нетърпелив, груб. Очите му проблеснаха, когато срещнаха тези на Кайро. И двамата бяха ядосани.
Той я бе пожелал. Беше се възбудил, беше се притискал към нея през дрехите, но това не му харесваше.
Нито пък на нея.
— Соломон, почакай долу. Може би Гарнет ще иска да похапне с мен. — Тази Бланш, за която момичето говореше, може би беше Бланш Натсън, а Кайро искаше да разбере.
Усмихна му се любезно, когато прочете в погледа му заплаха. Как се осмеляваше да я целува толкова силно, дълбоко, сладко, нежно, когато всъщност желаеше пищната Бланш? Докато Гарнет си играеше с ресните на възглавницата, Кайро изпърха с мигли и промълви:
— Надявам се, че Куигли няма да забрави да донесе мед с кекса. Нали знаеш, медът се използва за много неща и не всичките са приятни Мравките много го обичат.
Соломон веднага разбра какво иска да каже тя. Пое си дълбоко въздух, когато тя погледна надолу към мъжествеността му.
Той се размърда неспокойно и Кайро забеляза, че все още е възбуден.
Усмивката й изчезна. Образът на Бланш стоеше пред нея. Опита се да се пребори с любопитството си, но не успя. Чу се да казва:
— Целуна ли я?
И веднага съжали за думите си. Соломон се намръщи — имаше вид на мъж, за който се борят две жени.