— Не. Вуйчо ми не е много по целувките. Опита се да се отдръпне от нея, но тя го беше сгащила здраво — отвърна вместо него Гарнет.
— Да вървим — каза рязко Соломон.
— Искаме да си поговорим по женски. Защо не слезеш долу, Соломон? — промълви Кайро — Само за малко. Можеш да се позабавляваш, без да плащаш.
Той кимна, прокара пръсти през косата си и излезе. Кайро се усмихна на Гарнет.
— А сега, какво беше това за Бланш?
— Ами… — замислено започна Гарнет. — Тя знае как и къде да хване един мъж. Но със сигурност не може да възпламени Соломон така, както си го направила ти. Има големи бели пъпеши, които подскачат, когато язди. Но ти не се тревожи, защото нямаш този отвратителен, подскачащ дебел проблем.
— Благодаря. Много се радвам, че мислиш така Кайро затвори очи. — „Да го възпламени“ — повтори тя и си спомни лицето на Соломон над нейното.
Отново потрепери. Мисълта за тялото му, което е притиска към нейното. Бързо прогони образа. Гарнет докосна разпуснатите й къдрици.
— Само още една минута и оттук щяха да долитат викове и стонове и скърцане на легло. Веднъж чух един мъж да вика „Глория“ толкова силно, че…
Кайро поклати глава.
— Не. Мистър Улф не…
— Да. Наистина се беше възпламенил. Виждала съм много мъже на Барбари Коуст и знам. Никога не съм мислила, че и вуйчо ми е такъв. Просто не е такъв човек. Мъжките му части сигурно не са използвани с години. Е, поне не откакто ме взе, за да се грижа за него. Аз му отвличах вниманието от жените. А пък той така или иначе нямаше достатъчно пари. Е, сега спечели доста от теб. Но пък ми се повдига само от мисълта, че вуйчо ми може да лепне някоя болест от проститутка.
Кайро се взря в момичето и направи усилие да затвори устата си. Соломон не можеше да й бъде любовник с нескопосните си маниери. Мястото му не беше в Ню Йорк. Нито пък в живота й. Тя го ненавиждаше — от мръсните му ботуши до черната коса и сладките му целувки.
— Сигурна съм, че е… ааа… е бил ангажиран с някоя жена — промърмори Кайро.
Соломон сигурно е целувал толкова сладко всяка жена, с която е бил, и тя го ненавиждаше и за това.
Но Гарнет беше тук и можеше да отговори на въпросите й за слабостите на Соломон. Без съмнение беше нехранимайко и пияница, ако се съди по това, как пристигнаха във Форт Бентън. Всичко, което трябваше да направи Кайро, бе да открие слабите му места, за да… Тя се намръщи. След като приключи с него, той повече нямаше да гали нейната щека.
Тя потърка краката си един в друг, припомняйки си докосването му.
— Да поговорим за Бланш.
ГЛАВА 5
— Попита ме дали съм целунал Бланш — промълви Соломон, без да поглежда към Кайро. Вкара две топки и се загледа в други три.
— Не ме интересува кого целуваш или кого гледаш, мистър Улф, стига това да не съм аз. Реших, че ще те унищожа. Ще те прогоня от града. Между другото, мисля, че е отвратително това… аа… което си правил с Бланш пред Гарнет. Не помисли ли за бедното невинно дете?
Той удари трите топки и те влязоха в три различни джоба. Кайро не беше свикнала да не й обръщат внимание, ноктите й се забиха в дланите.
— Никога повече… не го прави… да ме докосваш — процеди тя през зъби.
— Измъкна ли от Гарнет всичката информация за мен, от която имаше нужда? — попита спокойно Соломон, докато заобикаляше масата.
Кайро се опули, но трябваше да го последва, за да не могат останалите мъже да ги чуват. Беше й много неприятно да тръгне след него, но й стана още по-неприятно, когато се блъсна в гърба му, когато той внезапно спря. Тя отстъпи назад и приглади косата си.
— Ако си мислиш, че се интересувам от… любовните ти похождения, много си сбъркал.
Соломон довърши удара си и се изправи, принуждавайки я да гледа нагоре към лицето му. Той пристъпи към нея и тя бе принудена да се отмести към другия край на масата.
Ненавиждаше това, че трябва да прави път на Соломон Улф. Ненавиждаше да го улеснява по какъвто и да е начин.
— Целувка — промълви Соломон, когато топката, която удари, се докосна леко до друга и останаха така допрени.
После погледна към нея и погледът му потъмня, когато се спря на устните й. Изразът „целувка“ се използваше в билярда, но Кайро беше сигурна, че той просто я дразни.
Тя стисна устни. Още усещаше сладките му целувки върху тях. Цялото й тяло се напрегна, кокалчетата й побеляха, когато стисна щеката си.
Той се осмеляваше да играе на нейната маса и да й се присмива!
Знаеше един начин да обезоръжи мъжете с щеката си — начин, който причинява болка. Само един удар и Бланш щеше да има доста грижи.