Гарнет се взираше в него с насълзените си очи, докато той плащаше на свещеника на гробищата.
— Ти си убил майка ми с този проклет сапун. — Това бяха първите й думи, след като бяха напуснали стаята. Момичето беше обезумяло от мъка и се опитваше да си го изкара на него. — Мислиш ли, че на този свещеник много му трябва часовник? Защо ме накара да му го върна?
— Гарнет, не можеш да крадеш на гроба на майка си — каза тихо Соломон и прокара пръсти през косата си.
Първите слънчеви лъчи докоснаха надгробната плоча на Фанси и ридаещите й приятелки започнаха да се разотиват. Знаеха, че ще свършат като нея — използвани и уморени, облечени в парцали, в някоя студена, мръсна стая — ако имаха късмет.
— Убил си майка ми с този сапун — каза Гарнет по-силно и започна да отстъпва от него. — А сега ще си тръгвам. Имам си работа. Ще се справя и сама. — Тя бързо изтри сълзите от хлътналите си бузи.
Соломон знаеше, че трябва да я докосне… да й покаже, че я обича.
Как? Как се успокоява малко момиче, което току-що е изгубило майка си? Соломон се опита да си спомни какво правят другите в подобни ситуации. Но се чувстваше празен. У него нямаше топлината, от която това дете се нуждаеше. Той се поколеба, но сложи ръка на главата й и леко я погали.
Гарнет прие ласката, загледана в гроба на майка си.
— Добре се справи с надгробния камък и свещеника, мистър. Знам, че такава хубава плоча и толкова цветя струват купища монети. Изпрати я както подобава. Ще ти върна всичко. А сега мога да вървя при момичетата, а? — В гласа й прозвуча надежда. — И недей да си мислиш, че само защото… защото снощи плаках в скута ти, можеш да ме отведеш оттук. А ти въобще не се и опита да ме успокоиш. Мислех си, че братът на мама ще знае как да накара едно дете да се почувства по-добре.
Соломон си пое дълбоко въздух и коленичи до гроба на сестра си. Погали малките, нежни цветчета. Фанси толкова обичаше дивите цветя на Монтана. Виждаше я как тича по хълмовете около Форт Бентън, бере цветя и ги изсипва върху него и Оул: Косата й беше черна и гъста и блестеше на слънцето. Очите й гледаха закачливо. Оул много обичаше своите „сладки малки сирачета“.
На смъртния си одър Оул завеща ранчото си на Фанси и Соломон.
Соломон тогава беше на шестнайсет, готов да се втурне в живота, когато Бък Натсън го повика да работи за него.
Натсън. Това име му напомни за мрачното минало. Преди двайсет години Соломон беше див, необуздан младеж, който вече си беше извоювал репутацията на бърз стрелец. Бък Натсън искаше той да направи дете на жена му — Бланш.
Соломон устоя в продължение на две години. Тогава поведението на Бланш Натсън и хубавото й, меко тяло го привлякоха в леглото й. Бък бе излъгал за възрастта й — Бланш е била само на тринайсет, когато той се ожени за нея, и на петнайсет, когато Соломон прави любов с нея.
На смъртния си одър Фанси бе попълнила празните места на мозайката: най-довереният човек на Бък — Дънкан — бе прелъстил Фанси, когато е била на петнайсет, и я принудил да работи в един бордей, много далеч от Шото Каунти, Монтана.
— Дънкан ми каза, че си мъртъв — бе прошепнала Фанси.
Сърцето на Соломон се сви и той потърка една стара огнестрелна рана, която го болеше при влажно време. Ревнувайки от Соломон, Дънкан бе направил всичко възможно, за да се увери, че младият стрелец ще го последва заради сестра си. Белезите по китките на Соломон и ивиците по гърба му издаваха почерка на Дънкан.
Соломон приглади с ръка пръстта върху гроба на сестра си. Дънкан се беше смял онзи ден, докато му разказваше как е прелъстил сестра му. И това беше фатална грешка от негова страна.
Соломон хвана малката ръка, която кротко лежеше на рамото му Сега имаше Гарнет — едно устато хлапе с мръсно лице, набраздено от сълзите.
Какво знаеше той за нежността, от която се нуждае едно момиченце? Или пък за дома и установяването на едно място?
Беше дал обещание и щеше да го изпълни, доколкото му позволяваха силите.
Соломон си помисли за единствения дом, който помнеше. Може би ранчото на Оул беше все още негово.
— Отиваме там, където израснахме аз и майка ти, Гарнет. Тя поиска да живееш на слънчево и просторно място. Един старец ни завеща ранчото си и мисля да се установим там. Ще можеш да береш диви цветя, също като нея.
Дали ранчото на Оул го чакаше? Вгледа се в разчорлената коса на Гарнет, в мръсното й лице. Тя определено имаше нужда от баня. Имаше нужда от женско докосване, от женска ръка…