Куигли вървеше до нея — огромен и внушителен в костюма си на иконом. Очите му оглеждаха мъжете, търсейки някакъв повод за тревога. Мъртъл беше известен с това, че винаги създава неприятности. Кайро му позволяваше да идва, защото често му взимаше парите, които използваше, за да помага на жени и деца, дошли при нея за помощ. Докато навсякъде в града царуваха грубостта и мръсотията, Кайро изискваше елегантност, добри маниери и пълни джобове.
Тя поглади с ръка масивната махагонова маса. Бяха стари приятелки — тя и тази маса. Като използваше разумно уменията си, щеше да се измъкне от този граничен град на Мисури и да заживее в нюйоркското общество. Триъгълник от червени топки я очакваше върху зеленото платно. Тя обичаше тези малки топки и звука, когато се удряха една в друга или влизаха в кожените джобове на масата.
Тя обичаше билярда и предизвикателството, което той отправяше.
Кайро размаха ветрилото си и разгледа мъжете. Тя беше практична жена и знаеше как да поддържа иначе скромната си външност — да подчертае кехлибарените си очи, да удължава фигурата си с подходящи рокли. Мъжете идваха само да я видят, да зърнат едно същество от друг, по-различен свят и докато те се наслаждаваха на външността й, тя увеличаваше състоянието си.
Беше платила скъпо за уменията си и за „Палата на Кайро“ и в момента нищо не можеше да я спре. Вече беше краят на май. До следващия май тя щеше да е опаковала багажа си и щеше да пътува надолу по Мисури към Сейнт Луис. Там щеше да прекара още една година, трупайки пари, които щяха да са й необходими за Ню Йорк.
Хвърли един поглед към стрелеца, който се беше подпрял на стената, пъхнал палци в колана си. Наблюдаваше я. Беше виждала стотици подобни мъже със студен поглед.
Пари. Злато. Джобовете на мъжете, които минаваха през този граничен град, бяха претъпкани с тях. Миньорите, търговците на кожи и фермерите във Форт Бентън предлагаха много възможности за една предприемчива жена.
Кайро взе щеката и погали върха й. Това беше нейната стихия. Знаеше как да играе билярд и как да кара мъжете да залагат и да губят. Тя прокара парчето талк по върха на щеката. „Не твърде много, момиче. Внимавай върху масата да не пада прах“ — така й казваше Бърнард Марчнард преди толкова много години.
Бърнард. Милият Бърнард с вратовръзката си, брокатената жилетка и монокъла. Обеднелият английски благородник, който беше виждал и по-добри времена. Впечатлени от изискаността му, каубоите му засвидетелстваха уважението си и той го използваше. „Очаровай тълпата, момиче, и после им вземи златото.“
Тя се усмихна леко към заобикалящите я мъже и се зачуди колко ли ще спечели тази вечер. Може би нямаше да е малко.
Кайро застана до ръба на масата и се наведе. Сложи едната си ръка върху нея и намести върха на щеката върху пръста си. Играеше като мъж — беше обучена от най-добрия английски играч на билярд на границата.
Тя си пое дълбоко въздух, съсредоточавайки се върху въображаемата линия, свързваща бялата топка с другите петнайсет, образуващи триъгълник върху зеленото сукно.
Затвори очи, като си представи как бялата топка разбива останалите. После отново ги отвори и удари. Бялата топка отиде точно там, където я беше насочила.
В момента не съществуваше нищо друго, освен тя, масата и топките. Бялата топка беше част от нея и изпълняваше точно това, което Кайро искаше. Жената бързо кимна към мъжете, които я окуражаваха, и каза на Куигли да добави още десет топки. Този удар беше труден. Тя дишаше дълбоко, върху горната й устна избиха малки капчици пот.
Куигли изящно потупа лицето й с дантелена кърпичка, ароматизирана с лимонов балсам. Кайро леко се приведе и задържа дъха си точно както я беше учил Бърнард. Двайсет и петте червени топки се втурнаха към кожените джобове на масата, а мъжете нададоха ликуващи викове за своята кралица — Кайро Браун.
Етел Браун, едно мръсно малко момиче, умиращо от глад в бедна ферма в Мисури.
Бърнард бе променил живота й.
— Етел, ще ти измислим име, което ще те направи по-особена. Име, което никой друг няма… Толкова специално, че хората ще го запомнят от първия път, както и самата теб Това е част от играта, скъпа моя — да бъдеш специален и да го знаеш. — Така й беше казал Бърнард, докато я наблюдаваше как тъпче храна в устата си. — Винаги съм харесвал град Кайро. Точно така. Сега ти вече се казваш Кайро.
Кайро си пое дълбоко въздух. Нищо не можеше да я върне в ужасното бедно минало. Само след една година щеше да бъде в Ню Йорк…