Кайро отново погледна към тълпата — стрелецът и момичето стояха точно под лампата. Детето току-що бе пребъркало джоба на един каубой и стрелецът взе монетата и я подаде на човека, сякаш случайно беше паднала. После каза нещо на момичето. Кайро изпитваше симпатии към детето, особено й харесваше начинът, по който гледаше стрелеца.
После Кайро победи Руфъс Бейлър, английски благородник, озовал се по незнайно какъв начин на западната американска граница, който определено се опитваше да пропилее цялото състояние на семейството си.
— Джентълмени, сигурна съм, че някой от вас наистина иска да ме победи. — Кайро се прозина леко.
Непознатият излезе напред и я погледна настойчиво.
— Да? — каза Кайро, подразнена от мълчанието му. — Искате ли нещо? — Тя бавно огледа износените му дрехи и ботуши. — Залозите тук са високи — промълви тя и погледна към момиченцето, което присвиваше очи към нея.
То дръпна колана на стрелеца. Той се намръщи и се наведе да чуе какво ще му каже. После промърмори нещо с дълбокия си, звучен глас и детето прехапа долната си устна.
— Е, тя наистина изглежда като изискана курва — промълви детето.
Кайро мързеливо повдигна вежди. Мъжът отново се обърна към нея. Тъмните му очи се втренчиха в лицето й и тя се размърда неспокойно. Малко мъже се осмеляваха да я гледат така.
— Искате ли да играете? — попита тя небрежно. Без да откъсва поглед от очите й, мъжът бавно свали колана с пистолета си и го сложи на зеленото сукно.
Кайро забеляза дълбоките белези по китките му.
— Това ли е залогът ви? — попита тя с добре премерено презрение в гласа.
Той кимна бързо. В погледа му за миг проблеснаха гордост и арогантност. След това свали верижката от врата си и захвърли една венчална халка на масата.
— Това е всичко, което има, лейди — обади се момичето и непознатият бързо сведе поглед към него. Детето очевидно въобще не се страхуваше, защото отвърна на погледа му без капчица смущение.
— Ами, това е всичко. Тъкмо слязохме от онази проклета лодка. Знаете ли, че този град има само една улица? Джентълмените тук нямат златни зъби — отбеляза то високомерно.
Кайро разпъна ветрилото пред лицето си, за да скрие усмивката си, и погледна над него към мъжа. Той явно не одобряваше приказките на момичето.
— Трудни времена, а? — попита тя, без дори да се опитва да прикрие колко й е забавно.
— Вие само да приказвате ли можете? — провлачи той.
Мъжете, които я предизвикваха, често бързо бяха научавани да внимават с обноските си, помисли си Кайро, в опит да прогони лекия гняв. Този мъж не знаеше как се разговаря с една лейди и сега трябваше да се научи. Тя прикри нарастващото си раздразнение с лека усмивка.
— Много добре. Аз ще заложа това.
Тя кимна към Куигли, който хвърли на масата една малка кесийка, пълна със златен прах.
— Нали знаете как се играе? — В гласа й звучеше отегчение.
— Ще се опитам — смутолеви той.
— Добре. Ще ви помоля да не ръсите прах от талка върху масата. И се опитайте да не разкъсвате сукното. Много е скъпо, от Белгия. Ако искате, можем да помолим някой да ни бъде съдия.
Той поклати глава.
Кайро погледна към момиченцето и отново си припомни миналото.
— Куигли, донеси на това сладко малко момиче чаша мляко и нещо за ядене. — Кайро хвърли един поглед към непознатия и се усмихна. — Нямаш много време, Куигли, затова побързай.
Куигли погледна към момиченцето.
— Ще пожелае ли малката лейди да дойде в кухнята? — попита той с английски акцент и детето зяпна от учудване.
— По дяволите, не — отвърна смело тя и сграбчи ръката на непознатия. — Искам бира. С пяна.
— Ще пие мляко и аз ще го платя — каза глухо мъжът и леко вдигна глава.
Сложи ръка на рамото на момичето, разтърси я леко и кимна към една маса. Тя си пое дълбоко въздух, сви драматично рамене и тръгна към масата, сякаш беше гилотина. Тръсна се на един стол, подпря глава на юмруците си и се втренчи в него.
— Донеси й един поднос, ако обичаш, Куигли — каза Кайро. — Може да яде на масата. Това ще отнеме само минутка. — После се обърна към непознатия. — Тъй като нямате собствена щека, може би ще пожелаете да си изберете някоя от тези. — Тя посочи към стената. — Щеките в моя игрален дом са много добри.
Усмихна му се леко. Високият му ръст я дразнеше, главата й достигаше едва до брадичката му. Обясни му правилата, по които щяха да играят.
Соломон я гледаше арогантно с безизразните си очи, които се взираха в нея, сякаш виждаха неща, които тя не би искала никой да види, но тя беше точно тази, която ще го научи на добри обноски. Той щеше да удря твърде силно, а сукното беше бързо и тя щеше лесно да го победи.