Соломон поглади скъпата щека, опита върха й и леко го потърка с шкурката. Сукното беше бързо, което даваше предимство на жената, и той трябваше да удря по-леко. Кайро Браун направи жест с ръка към масата, подканяйки го да започне пръв.
— Защо не се поотпуснете? И ако обичате, постарайте се да не повредите платното — каза отчетливо тя.
Той кимна бързо. Ръцете й явно не бяха виждали тежка работа, кожата беше гладка и мека, ноктите — добре оформени.
Соломон погледна към Гарнет, която тъпчеше храна в устата и джобовете си. До нея седеше огромният телохранител на Кайро. Ръцете му в бели ръкавици лежаха на коленете му.
Гарнет имаше нужда от храна и подслон, а Соломон току-що бе заложил единствените си ценни вещи. Револвера си, който беше специален модел, и брачната халка на майка си, която беше единственото нещо, останало от нея. Оул я беше намерил в изгорялата каруца. Беше се надявал да я даде на сестра си.
Кайро започна да обикаля около масата. Движеше се бавно и грациозно. Соломон се наведе и се приготви за удара. Знаеше, че каквото и да правеше Кайро в момента, тя го наблюдаваше. Като котка, която дебне жертвата си, търсейки слабите й места.
Той си пое дълбоко въздух, успокоявайки нервите си — точно както правеше, когато се окажеше пред нечий пистолет.
Погледът му случайно се насочи към гърдите на Кайро. Не бяха много големи, но очевидно бяха хубави. Заля го неочаквана гореща вълна и той се постара да се успокои — нямаше нужда от нещо, което да отвлича вниманието му точно сега.
Погледна към Гарнет. Не можеше да й се довери — би могла да претършува джобовете на всички в салона, без никой да я забележи. Тя му кимна сънливо. Куигли протегна ръка и подпря главата й точно в момента, в който тя заспа на стола.
Около Соломон се носеше уханието на скъпия парфюм на Кайро. Той я погледна в очите. Това бяха очи на хищник, макар че тя доста успешно го прикриваше зад тъмните си мигли. Облиза устни и той се зачуди колко ли мъже са се разсейвали от извивката им. Или пък от двата заоблени хълма, които изпълваха деколтето й.
Не му харесваше чувствената тръпка в слабините. Беше твърде стар, твърде изхабен, за да изпитва желание да прегърне женско тяло.
Кайро му хвърли бърз поглед, който нямаше нищо общо с флирта. По-скоро това беше преценяващият поглед на противник. Усмихна му се.
— Ще ти помогна с прехраната на детето. Може би в града ще се намери някоя работа, с която да успееш да си изплатиш револвера… въпреки че е доста стар и би могъл да се опиташ да си купиш нов. — Тя приглади гънките на полата си. — Как се казваш? Бих искала да знам с кого играя.
— Соломон. Соломон Улф — добави той, спомняйки си колко горд бе баща му с фамилията си. Искаше и Гарнет да знае, че е наследница на горд род. Надяваше се, че ще успее да я научи на това, преди съдбата да ги раздели.
Кайро протегна ръка, за да го докосне, както правеше с всички мъже — да го обезоръжи. Но той хвана китката й.
— Не.
Тя красноречиво повдигна вежди. После се намръщи, защото той задържа ръката й прекалено дълго.
— Ще си платиш за това, мистър Улф. — Очите й заблестяха, а по бузите й изби червенина.
Соломон не пренебрегна заплахата й. Той никога не подценяваше противниците си, независимо от пола им. Погледна към вената, която пулсираше на врата й, после плъзна поглед към гърдите й.
Кайро си пое рязко въздух и той я погледна в очите. Беше успял да я подразни. Усмихна й се леко, подигравателно.
— Да започваме — каза изведнъж тя. В гласа й можеше да се долови гняв. Взе една кърпа и избърса ръцете си, после я хвърли към Соломон и взе щеката си. — Казах да започваме — повтори тя дрезгаво.
Той кимна. Не му убегна лекото нетърпение, което се долавяше в гласа й. Знаеше, че е успял да я предизвика, тя вече гореше от желание да докаже, че е по-добра от него.
ГЛАВА 2
Стрелецът разглеждаше топките върху сукното. Кайро знаеше, че е заложил единствените си ценни вещи. Тя се притесняваше малко за детето, затова реши да му даде възможност да се откаже.
— Можем да спрем сега, мистър Улф, и да си вземете пистолета и пръстена. Трябва само да разглобите щеката и да оставите двете й части на масата. Това означава, че се признавате за победен. Някой друг път можете да опитате отново. Аз ще бъда тук и ще ви чакам.
Той стоеше пред нея и я наблюдаваше. Тя усещаше, че би се изправил срещу всяко предизвикателство и би поел последствията от това. Беше горд мъж, който никога за нищо не моли. Кайро се размърда неспокойно и приглади полата си. Беше свикнала с погледите на мъжете, но на лицето на този непознат не беше изписано желание или възхищение.