Чудеше се дали неговата кожа мирише като нейната, защото твърде често бяха притиснати един към друг, жадни един за друг. Това се случваше винаги, когато успееха да махнат Гарнет от леглото си.
Дългият, загадъчен поглед на Кайро го възпламеняваше. Тя отвръщаше на огъня с огън, докато въглените не посивяваха и те лежаха удовлетворени след това.
Моментът, който Соломон обичаше най-много — когато лежаха прегърнати, изпитващи любов и нежност един към друг. Обеща си, че само веднъж да се върнат в ранчото, ще стане най-добрият любовник. Съжаляваше, че я бе накарал насила да се омъжи за него, но вече имаше намерение да й покаже колко много я обича.
Тази сутрин тя се излежаваше в постелята под фургона, докато Соломон клечеше до нея, облечен и готов за път.
— Искам си леглото, банята и прекрасните масажи на Куигли — добави тя и извърна глава от първите проблясъци на утрото.
Соломон дръпна завивката и я шляпна по дупето. От фургона над тях прозвуча смехът на Гарнет.
— Какво ще кажеш, Гарнет? Да я измъкна ли оттам?
Гарнет отново се изкикоти.
— Тя ще си го върне, татко. Трябва да си много внимателен.
Кайро го изгледа. Беше разчорлена и това го накара да се засмее.
— Ти — каза високомерно тя. — Ти ще спреш да се хилиш и няма да нахълтваш в будоара ми в този безбожен час.
Соломон хвана постелята й и бавно я измъкна изпод фургона. Гарнет надничаше отгоре и се хилеше.
Кайро лежеше и го гледаше. Бледото й рамо блестеше на утринната светлина. Той си помисли за стройното тяло под завивките и му се прищя да легне при нея.
— Не мислиш ли, че трябва да я напляскам, Гарнет?
— Не. Целуни я. Винаги става по-разговорлива, когато го правиш.
Кайро продължаваше да се взира в него.
— Мразя да се закачат с мен сутрин. Престани да се хилиш и престани…
Соломон я взе на ръце и седна на земята с нея. Тя изсумтя леко, но му позволи да я прегърне.
— Какво има за закуска?
Куигли се появи с един поднос бисквити, останали от вечерята. Бяха стоплени и намазани с масло и мармалад.
— Господи, как копнея за една хубава печка.
Кайро грабна една бисквита и се гушна в Соломон.
— Гарнет, ела да ядеш.
Гарнет беше облечена в дългата нощница, която й беше ушил Куигли, докато я търсеха. Детето се настани в скута на Кайро. Всичко, което желаеше, беше в ръцете на Соломон.
— А аз? Не мисля, че някой се е погрижил за моята закуска — изръмжа той, но въобще не личеше да е ядосан.
Кайро му хвърли един кисел поглед, който красноречиво казваше, че би трябвало да е доволен от изминалата нощ. Гарнет му пъхна една бисквита в устата. Двете се притиснаха към Соломон и детето му лепна една мармаладена целувка.
— Моята мама, моят татко и аз. Не е ли прекрасно, Куиг?
— Добре ли се чувстваме, сър? — попита Куигли с широка усмивка.
Соломон му отвърна по същия начин.
— Ммм — измънка Кайро и се надигна да гризне ухото му. В този момент първата студена капка падна на бузата й. — Вали ли?
През целия ден валя, светкавици раздираха небето, гръмотевици трещяха и фургонът често затъваше в калта.
Соломон вървеше до конете и хвърляше по някой поглед към Кайро, свита на капрата. Гарнет спеше под покривалото.
Ботушите му се хлъзгаха в калта. Усети как залита към раздразнените коне. Падайки, видя Кайро — една замазана картина в дъжда. Копитото на коня го удари в главата, но в първия момент той не изпита болка. Когато кръвта замъгли погледа му, разбра, че раната сигурно е смъртоносна.
Помоли се Куигли, който пътуваше пред тях, да успее да се справи със своите коне. Съжали, че умира, преди да е видял Гарнет пораснала и щастлива, или как Кип е уредил живота си. Съжали, че не може да прегърне маргаритката си още веднъж… единствената истинска любов в живота му — Кайро. Кайро, пази се. Кайро… Кайро…
Надяваше се, че Гарнет ще стане прекрасна жена и ще получи това, което иска от живота. Живей честно и почтено, Кип.
Кайро му говореше бързо, искайки нещо, което той не можеше да направи.
— Любима — чу той гласа си някъде отдалече. — Любима… съжалявам… че те изоставям сега.
— Никъде няма да ходиш, Соломон Улф — заяви тя с треперещ глас, — освен във фургона, където ще мога да се погрижа за теб. Куигли, помогни ми! — извика тя.
Соломон изпадна в безсъзнание, победен от непоносимата болка.
Кайро погледна назад към мъжа, който се мяташе неспокойно. Само преди един час тя го бе измъкнала от калта и се бе погрижила за раната му.
Оттогава не бе спирала да мисли как да запази живота му. Хвана юздите с една ръка и прегърна с другата изплашеното дете, което седеше до нея на капрата.