Погледна я. Явно имаше нещо, което я прави щастлива. Вършеше толкова много работа, а на лицето й постоянно грееше усмивка. И ето че сега разговаряше с тези търговци на коне като истинска дама в салона си.
Бяха изгубили три коня — един си счупи крака, а други два бяха нападнати от вълци. Кайро започна да оглежда конете за продан, спирайки се пред всяко животно, проверявайки зъбите и копитата му. Най-накрая избра три коня и плати на търговеца.
Соломон сграбчи одеялото, а с другата ръка удари силно по капрата. Кайро възнамеряваше да язди един огромен и явно буен кон, а той не можеше да я спре. Тя се метна на седлото и конят започна да хвърля къчове. Кайро се приведе на гърба му и Соломон започна да мисли какво наказание ще й наложи за това, че така го плаши. Конят препусна.
Гарнет му се ухили.
— Татко, току-що каза една отвратителна дума, която си ми забранил.
— Ами добре, не я казвай тогава — отвърна той, без да изпуска Кайро от погледа си.
Устата и гърлото му пресъхнаха от страх за нея, пръстите му стискаха капрата. Конят на Кайро се изправи на задни крака и сърцето на Соломон наистина спря. Кайро свали шапката си и косата й се разпиля около нея като златен ореол. Дръпна юздите на коня и го насочи към фургона.
— Не е ли страхотна, татко? — Гарнет се задъхваше от възхищение.
— Наистина е страхотна — промърмори той. Кайро се върна с победоносна усмивка, на която Соломон отвърна с намръщен поглед.
— Как беше, мамо? — Гарнет беше въодушевена. — А мога ли и аз да го пояздя? Ще ме научиш ли да яздя като теб, а? Ще ме научиш ли?
Върху капрата на другия фургон Куигли затвори очи и потрепери.
— О, моля те, Господи. Не и двете!
— Може би ще те науча. Ако татко ти позволи. — Тя погледна към Соломон. — С този поглед можеш да убиеш човек.
Соломон се зачуди какво да й отговори, но тъй като нищо не му дойде наум, само се намръщи още повече.
Кайро се метна на капрата.
— Казва се Проклятие — каза тя, преди да докосне челото на Соломон. — Забравила ли съм да ти кажа, че разбирам от коне? А този тук ме гледаше така, сякаш въобще не ме харесва. Аз също не го харесвам, затова сме квит. Много е голям и силен и ми напомня за теб. И двамата сте опърничави и…
Той я хвана за китката.
— Каква беше тази демонстрация? — каза той мрачно. Мразеше се за собствената си слабост. — Предполагам, че от злобното ти сърце няма да се изтръгне и една малка целувчица. Само така, колкото да се уверя, че си жива и здрава.
Тя го целуна леко, но той задържа устните й, опитвайки се да й каже по този начин, че се страхува за нея, че го е грижа. Тя обаче не му отвърна и той прошепна до устните й:
— Сега вече знам какво представляваш — една опърничава, зла жена. Въобще нямаш нищо общо с маргаритките…
Гарнет отиде зад тях и ги прегърна.
— Вие карате ли се?
— Просто обсъждаме някои неща. Защо не отидеш при Куигли? — каза Соломон толкова спокойно, колкото можеше.
Гарнет промърмори нещо и отиде при Куигли. Кайро каза замислено:
— Представи си едно момиченце на възрастта на Гарнет, яхнало препускащ кон и ужасено до смърт. Но пък знае, че всички разчитат на нея. Това правех до деня, в който Бърнард ме купи от татко.
Той разбра какво е преживяла като малка, но остана още по-шокиран, когато добави:
— Собственият ми баща ме желаеше, въпреки че бях само едно малко момиченце…
Тези думи го поразиха. Вдигна ръка, за да изтрие сълзите, които рукнаха от очите й. Тя имаше своите болезнени спомени също както и той. В началото му беше казала, че не всички белези могат да се видят, и сега той разбра какво бе имала предвид.
— Това е било много отдавна, маргаритке, но вече е минало.
Тя го погледна.
— А ти започна да ми се караш, когато всичко е толкова хубаво.
— Хубаво? Тази рокля, която съм облякъл, не е обичайното ми облекло. Искам си дрехите.
Соломон се чувстваше неудобно от това, че вместо той да се грижи за нея, тя се грижеше за него. Искаше му се да я прегърне и да я утеши, да изтрие неприятните спомени от миналото от съзнанието й. Но един каубой, облечен в кафтан, някак си не беше най-подходящият утешител за разстроени жени.
Тя се намръщи, изглежда, въобще не му съчувстваше.
— Скоро ще си получиш дрехите, не се притеснявай. Вече съхнат отзад във фургона. Тази кафява кобила е най-добрият кон в стадото, но конският доктор май се е грижил прекалено за нея. Мразя конските доктори.
Горчивината в гласа й разстрои Соломон и той хвана ръцете й в своите. Тя ги дръпна и изтри сълзите си.
— Да, знам всичко за конските доктори. Знам всичко за бащите, които изпиват парите, от които семействата им имат огромна нужда. Знам какво значи да нямаш нито фасул, нито хляб и да слушаш плача на гладни бебета. Знам какво е стомахът ти да е залепнал за гърба и колко безпомощен се чувстваш, когато знаеш, че други хора зависят от теб, а ти не можеш да им помогнеш. Знам какво е да се грижиш за майка, пребита от бой — точно след като е родила поредното бебе — но която въпреки всичко не иска да напусне съпруга си. — Сълзите на Кайро се стичаха по бузите й. Тя вдигна юздите. — Дий! Дий, кучи си…