ГЛАВА 18
— Кип не го е направил — извика Соломон към мъжете, обградили къщичката, докато Кайро се опитваше да откачи роклята си от храста.
Когато успееше да го докопа, щеше да му даде да разбере, задето я изостави.
Трябваше сама да търси пътя през сухото дере. Още един чудесен пример за това, как той обичаше да обръща играта в своя полза. Само да успееше да докопа гърлото му…
От гледката, която представляваше Соломон, застанал пред дванайсет мъже със заредени пушки и револвери, й призля.
— Какво означава хлапето за теб, Улф? Защо така се интересуваш от това, което става с него? — Дънкан се ухили към мъжете.
Тя обичаше Соломон Улф и ако той пострадаше… Тя го обичаше.
Нищо нямаше да има значение за нея, ако й го отнемеха.
Щеше да го убие… задето стои там, толкова спокоен и хладнокръвен. Беше заел характерната за стрелците стойка с леко разкрачени крака… Направо си търсеше белята, предизвиквайки толкова много мъже.
Не можеха да убият съпруга й, когато тъкмо бе открила, че го обича.
Той щеше да пише още прочувствени любовни писма, да рисува още грозни картинки, да прегръща Гарнет и да учи Кип, че не е задължително един мъж да използва оръжие, за да се докаже.
Не би могла да танцува в Ню Йорк с мисълта, че е виновна за смъртта му. Ню Йорк. Това нейна мечта ли беше… Или на Бърнард?
Оправи полите си. Нямаше време да размишлява за миналото. Трябваше да се погрижи за съпруга си.
— Нищо няма да се случи на този мъж — каза властно тя и придърпа ръкавиците си нагоре. — Морт Джаксън, имате ли нещо против да ме придружите? Бих искала да поговоря със съпруга си… ако не е много зает.
Соломон не помръдна, но изражението на лицето му се промени — стана мрачно като буреносен облак. Погледът му срещна този на Кайро, която дори не премига, а само вдигна брадичка.
— А, вижте това — изграчи Дънкан. — Идва мисис Улф.
Морт Джаксън изглеждаше доста глупаво, когато отиде при нея, но преодолявайки моментното желание да го заплюе, Кайро му се усмихна. Хвана го под ръка.
— Прекрасен ден, нали?
Морт измърмори нещо, а мъжете се отдръпнаха от вратата. С изключение на Дънкан, който я наблюдаваше като змия, готова всеки момент да се нахвърли върху жертвата си.
— Първо сина, а после и стареца, а?
Кайро не му обърна внимание. Стисна дясната ръка на Соломон.
— Има ли някакъв проблем?
Мъжете се спогледаха, осъзнавайки, че тя беше приятелка на Кип.
— Кип е вътре. Той е един конекрадец, който ще украси някое дърво — обади се един от тях.
— Улф няма да ни позволи да го хванем.
— Махни се оттук, Кайро! — заповяда й мрачно Соломон.
— Когато съм готова за това, скъпи — отвърна тя с мила усмивка. Няма да си тръгна оттук без съпруга и приятеля си.
— Това не е игра. Тук няма да има победители. — Очите на Соломон се присвиха и замятаха мълнии. Само да можеше да я накара да се махне оттук.
Кайро вирна брадичка и затегна сатенените връзки на бонето си. Соломон не можеше да я накара да си тръгне.
— Досега не съм се отказвала от отправено предизвикателство. — Обърна се към останалите мъже: — Какво доказателство имате, че Кип е крал коне? — Тя се усмихваше, но сърцето й щеше да изхвръкне от гърдите.
Нед Паркър се изплю.
— Това е факт. Кип се движеше в компанията на хора, които крадат коне от планинците и после им ги продават обратно.
— Айра Маккало каза, че Кип му е продал откраднати говеда — добави Дънкан.
Кайро знаеше, че Айра дължеше на Дънкан много пари. Като свидетелстваше срещу Кип, може би щеше да намали дълга си.
— Престани да се бъркаш — каза й Соломон, отдръпвайки се от нея.
Тя го стисна здраво за дясната ръка.
— Повечето от вас са ми задължени — заяви тя по оня елегантен начин, на който я беше научил Бърнард. — Напоследък бях доста заета, но имам няколко полици… твои, Морт… и твои, Нед. Айра и останалите са губили от мен. В последно време се нуждаех от пари и бих могла да продам полиците ви. Но не го направих.
Нед запристъпва от крак на крак.
— Ние… мислехме, че си се отказала от комарджийския бизнес, мисис Улф. Искам да кажа…
Кръглото лице на Порк Удс стана мораво.
— Улф не иска жена му да печели пари. Никой почтен мъж не иска жена му да играе билярд. Жените си стоят вкъщи и готвят.
Кайро усети, че настроението на Соломон се променя. Напомняше й за вълк, който се промъква тихо, с настръхнала козина и оголени зъби.
— Аз съм бизнесдама. Соломон знаеше това, когото се ожени за мен. Възнамерявам да поискам да ми платите дълговете си…
— Няма да го направиш — каза глухо Соломон. — Аз се заемам с въпроса.
— Ако застреляш някого и след това те обесят, кой ще защитава Кип и Гарнет? — попита тя тихо.