Кип хвана ръката й.
— Майко, престани. Нали оцеляхме. Дънкан прекарваше по-голямата част от времето си, като тормози Едуард.
Соломон кимна.
— Бланш, ти отгледа двама прекрасни синове. Благодаря ти за Кип и за това, че плаща данъците на земята ми, докато ме нямаше. Само една силна жена би успяла да управлява ранчото Натсън и да отгледа двама синове. Ти даде дом на дъщерята на Фанси. Гарнет е тук, където майка й пожела да бъде, заобиколена от диви цветя и слънце. Не забравяй това.
Кайро погали разрошената коса на Бланш, за да я успокои. Каквото и да беше направила в миналото, Бланш сега си плащаше скъпо.
Соломон й показа бележката, която уж беше написал Джоузеф, и Бланш се намръщи.
— Това е почеркът на Дънкан.
Соломон се молеше Джоузеф да е жив. Трябваше да се увери, че в онази пещера не виси още един младеж, прикован към стената.
— Кип, нощта е прекрасна. Какво ще кажеш да пояздим малко?
Баща и син си размениха многозначителни погледи и Кайро реагира мигновено. Скочи на крака и удари с юмруци Соломон в гърдите. Той покри ръцете й със своите. Изплашена до смърт, тя не обърна внимание на нежния му поглед.
— О, не. Никъде няма да ходите. Тъкмо ви прибрах и двамата под един покрив, а също и Гарнет и Куигли. Никой никъде няма да ходи. Бланш има нужда да знае, че и двамата сте в безопасност. Тя току-що е загубила един син, а и може би още — Бог знае къде е Джоузеф… — Гледаше настойчиво Соломон в очите. — Не тръгвай без мен, Соломон.
Соломон знаеше, че никога няма да погледне друга жена. Кайро беше изпълнила цялото му сърце. Ако нещо й се случеше… Но той поклати глава, после целуна дланта й и я допря до бузата си.
— Този път не. Оставаш тук. Гарнет и Куигли имат нужда от теб. — Той погледна към Кип, който все още не можеше да свикне с мисълта, че има друг брат. — Идваш ли, синко? Джоузеф може да има нужда от двама приятели.
Кип стана.
— Можеш да разчиташ на това.
След дълго мълчание Кайро се покашля. Бланш седеше, сграбчила масата. В очите й се четеше ужас. Кайро погледна към нея и промълви:
— Бланш, успокой се, дори дяволът не би могъл да спре Соломон да намери Джоузеф. Той ще ти го доведе жив и здрав. Куигли, донеси ми още чай, ако обичаш.
— Не, мадам, това няма да е добре за бебето.
— Бебе? — прошепна Соломон, а цялото лице на Кайро се обля в червенина.
Той забеляза погледа, който хвърли на Куигли. Соломон внимателно постави ръка на корема й.
— Откога знаеш?
Кайро сложи ръката си върху неговата и премига невинно.
— О, скъпи. Забравила ли съм да ти кажа? Е, всъщност, нямах много време, а и не съм съвсем сигурна. Мисля, че са минали две седмици, или по-малко. Аз… аз мисля, че може би ние… нали разбираш… ти се възстановяваше толкова бързо, а аз бях толкова щастлива, че си жив… Е, както и да е. На другия ден стоях на главата си и медитирах. Започнах да си тананикам приспивни песнички и усетих странно топло чувство, а също и някаква промяна в тялото ми… Разбрах, че ще имам бебе. — Червенината по лицето й стана още по-гъста. — Просто така. Интересно как медитацията избистря мозъка.
— Интересно — повтори Соломон.
Кайро е знаела, предполагала е, че ще има бебе, и не му е казала. Погледна в дълбоките й кафяви очи. Чудеше се дали въобще бе възнамерявала да му каже.
— Соломон, приличаш на човек, който е чул ужасна новина — каза тихо Кайро и докосна лицето му с ръка.
Соломон разбра, че не може да скрие колко е наранен, затова реши да тръгва.
— Кип, ако смяташ да идваш с мен, кажи довиждане на майка си и я целуни. Жените имат нужда от нежност — добави той, преди да тресне вратата зад себе си.
Кайро го настигна, преди да се е метнал на седлото. Обви врата му с ръцете си.
— Ти си един негодник, мистър Улф. Смятах да ти кажа, но исках първо аз самата да свикна с тази мисъл. Вземам решенията си така, както играя билярд — първо трябва добре да помисля. Месечният ми цикъл е закъснял само с няколко дни — три, ако трябва да съм точна — а през тези три дни се случиха толкова много неща. Може и да греша.
— Първо трябва добре да помислиш — повтори Соломон, прикривайки болката и страха си зад безстрастното си изражение. Ами ако тя не искаше тази малка част от него? Ами ако е решила да я откъсне от себе си? Ами ако… Соломон се вцепени при мисълта, че понякога жените умират при раждане. — Бъди тук, когато се върна.
— Пази се! — В очите й блестяха сълзи.
Той я беше наранил със студеното си държание и се срамуваше от това. Пое си дълбоко дъх и зачака тя да му каже, че всичко е свършило, че тя ще си тръгне, въпреки сделката. Той не би искал да я обвързва, когато нейното желание е да бъде свободна; тази игра отдавна бе свършила.