— Хвърлих тялото на Дънкан в пресъхналото речно корито и го затрупах с камъни. Останалите избягаха. Ранен ли е? — попита Кип.
Кайро се обърна и го видя как презарежда пистолета си.
— Не виждам никаква рана — промълви Соломон между целувките на Кайро.
Тя спря и се втренчи в него.
— Не ми каза, че имаш подкрепление. Мислех, че си сам.
— Предполагам, че съм забравил.
— Каза ли й, че я обичаш? — попита с любопитство Кип, докато затрупваше огъня с пръст. — Каза ли й, че животът ти не би струвал и пукната пара, ако нея я няма? Както каза на мен?
Соломон се ухили.
— Мислех да го направя, когато наоколо няма други хора, а също така щях да я помоля отново да се омъжи за мен, но както трябва.
— Аз проучих въпроса. Необходимо е добро настроение, свещи, вино, хубава вечеря. Трябва да я разнежиш с романтични стихове, след това да коленичиш и да я помолиш — каза Кип, а Кайро протегна ръка и разроши косата му.
— Не тази вечер, Кип. Възнамерявах да разговаряме за отглеждане на цветя — каза тя и се ухили.
След като Кип отведе Бланш у тях, а Гарнет и Куигли си легнаха, Кайро спусна резето на вратата на спалнята. Изправи се пред Соломон.
— Ето. Вече няма кой да те защитава. На вечеря каза, че имаме нужда от време, за да обмислим нещата, и че междувременно мога да се върна отново в града. Не вярвам на оправданието ти, че просто искаш да се чувствам по-удобно. Какво точно имаше предвид?
Соломон излезе от ваната и навлече халата си. Огледа Кайро, като започна от дългите й крака, които се показваха от дългата фланелена блуза, мина през лицето й и стигна до прекрасната й светлокестенява коса. Ако тя разбереше, че той знае, че я изрусява с лимон… Реши, че е по-добре да не разбира.
— Тази нощница не е много лоша — каза той. Кайро извади ножа си и го заби в дървената стена до главата му.
— Ооо, не се опитвай да се изплъзнеш, Соломон Улф. Обясни ми какво искаше да кажеш.
Той имаше нужда от повече време.
— Хайде да изиграем една игра, любима.
Тя сложи ръце на хълбоците си.
— Единствената игра, която ме интересува, си ти. Държиш се като дете, Соломон. Не ми ли каза само преди няколко часа в прерията, че ме обичаш? В такъв случай, защо още не сме в леглото?
Той взе една щека и разби пирамидата, изпращайки няколко червени топки в джобовете.
— Трябва да обмислим добре нещата, Кайро. Понякога хората съжаляват за решения, които са взели прибързано. Не искам да те привързвам към себе си, когато Ню Йорк те чака. Не искам после да съжаляваш за това, което си пропуснала, и да ме обвиняваш. — Той се прицели в една топка, но Кайро я хвана, преди да е паднала в джоба.
— Играта свърши. Ти печелиш. Нима мислиш, че не знам какво искам?
Очите на Соломон се впиха в нейните.
— Първо ще разберем дали си бременна и тъй като жените са твърде деликатни в началото на бременността, а понякога и по-късно, мисля, че трябва да се върнеш в апартамента си. Там е топло и уютно. Казвали са ми, че бременните жени понякога стават твърде емоционални и точно в този момент може би ти не разсъждаваш разумно. Освен това… — Той се поколеба. Чувстваше се неудобно, защото Куигли му беше казал, че месечният цикъл на жените понякога се забавя при стрес или прекалено силни емоции. — Освен това може да има друга причина… Тя се опули.
— Каква друга причина?
Той погледна колана с пистолета си, надявайки се да каже нещата както трябва. Кайро заобиколи билярдната маса и се насочи към него. Сграбчи халата му с две ръце и го натисна да легне върху масата.
— Ти си мой, Соломон Улф.
Главата му се замая от аромата на току-що изкъпаното й тяло, от мисълта, че тя може би носи детето му.
— Би ли искала да имаш дете от мен? — попита той. Стомахът му се беше свил на топка от страх.
— Минавало ми е през ума. И ти трябва да се съгласиш, че трябва да повтаряме опитите, за да увеличим вероятността — отвърна нетърпеливо тя. — Може би тъкмо затова исках да забременея от теб. Исках част от мъжа, когото обичам, да продължи да съществува и след него, исках да прегърна детето му. Егоистично, нали?
Той помисли над думите й. Хвана ръката й, която се плъзгаше под халата му.
— Има още неща за казване, маргаритке. Например това, че не можеш просто така да ме хвърляш в леглото всеки път, когато поискаш.
Тя се усмихна и се отдръпна от него.
— Твърде голям си, за да те хвърля където и да било, Соломон — каза тя и се върна до леглото.
— Не можеш да ме имаш там, където ме хванеш, маргаритке.
Ризата й се разтвори и устата му пресъхна при гледката на бялата й гръд.
— Кой може да ме спре? — обади се тя и започна да разкопчава ризата. — Ела тук, любими, и ми разкажи как ще отглеждаш пшеница и добитък, как ще плачеш, когато Гарнет порасне и ни напусне, и как ще седиш с мен на верандата, когато остареем. Кажи ми как ще отглеждаш цветя за мен и колко много ме обичаш. Разкажи ми за лунните лъчи, за слънчевата светлина, за маргаритките в ливадата, а аз щети кажа, че те обичам и че мога да гризна ухото ти.