— Момчета! — изсъска Бони. — Зная, че не можем без тях, но понякога те Просто Не Са В Час!
— Момчетата са нищо в сравнение с мъжете — прошепна Мередит и Бони си помисли за Аларик Залцман, студентът, за когото Мередит беше нещо като сгодена.
— И аз бих могла да ви кажа едно–две неща — додаде Каролайн и огледа лакираните си нокти с безкрайно отегчен поглед.
— Но Бони няма защо да знае толкова за момчетата или мъжете. Има достатъчно време, за да се научи — рече Мередит твърдо с майчински тон. — Да влизаме.
— Заповядайте, сядайте — подкани ги Стефан, щом влязоха. Идеалният домакин. Но никой дори не помисли да седне. Очите им бяха приковани в Елена.
Тя седеше в поза лотос пред отворения прозорец на стаята и свежият вятър издуваше нощницата й. Косата й отново бе с цвят на разтопено злато, а не бледозлатиста както преди, когато Стефан неволно я бе превърнал във вампир. Изглеждаше точно така, както Бони я помнеше.
Само дето се носеше на един метър над пода. Стефан ги наблюдаваше, докато всички я зяпаха глупаво.
— Това е нещо, което тя прави понякога — изрече той почти извинително. — След като се събуди в деня след схватката ни с Клаус, просто започна да се носи из въздуха. Мисля, че гравитацията още не й действа.
Обърна се отново към Елена.
— Виж кой е дошъл да те види — каза с гальовен глас.
Елена ги погледна. Тъмносините й очи, напръскани със златисти точици, светеха любопитно и тя се усмихваше, но по изражението й не пролича, че ги е познала, докато оглеждаше всеки един от тях.
Бони протегна ръце.
— Елена? — промълви. — Аз съм, Бони, спомняш ли си? Бях там, когато се върна. Много се радвам да те видя.
Стефан опита отново.
— Елена, спомняш ли си? Това са приятелите ти. Тази висока и тъмнокоса красавица е Мередит, а тази червенокоса малка фея е Бони. Този типичен американски младеж пък е Мат.
Нещо пробягна по лицето на Елена и Стефан повтори:
— Мат.
— Ами аз? Или аз съм невидима? — обади се Каролайн от прага. Изрече го шеговито, но Бони знаеше, че гледката на Стефан и Елена заедно и извън опасност караше Каролайн да скърца вътрешно със зъби от яд.
— Права си. Съжалявам — каза Стефан и направи нещо, което никой обикновен осемнайсетгодишен младеж не би могъл да направи без да изглежда като пълен идиот. Взе ръката на Каролайн и я целуна галантно и непринудено, сякаш бе някой граф от преди петстотин години. Какъвто и всъщност беше, каза си Бони.
Каролайн доби леко самодоволен вид — Стефан не бързаше да пусне ръката й.
— И последно, но не и последна — рече, — тази загоряла красавица е Каролайн. — След това много нежно, с глас, който Бони бе чувала само няколко пъти, откакто го познаваше, добави: — Не си ли ги спомняш, любима? Те едва не умряха заради теб и заради мен.
Елена продължаваше да се носи във въздуха, но вече в изправено положение и движеше краката си като плувец, който се опитва да се задържи неподвижно във водата.
— Направихме го, защото те обичаме — заяви Бони и отново протегна ръце за прегръдка. — Но никога не сме очаквали, че ще се върнеш, Елена. — Очите й се наляха със сълзи. — Ти се върна при нас, не ни ли помниш?
Елена се понесе във въздуха и застана точно пред Бони.
Лицето й не издаваше, че ги е познала, но от него струеше нещо друго. Това бе безгранично блаженство и покой. Елена излъчваше умиротворяващо спокойствие и безусловна любов, която накара Бони да задиша дълбоко и да затвори очи. Сякаш ярките слънчеви лъчи огряваха лицето й, сякаш океанът бушуваше в ушите й. След миг Бони осъзна, че едва се сдържа да не се разплаче пред тази безкрайна доброта — дума, която напоследък почти не се използваше. Някои неща все още можеха да бъдат просто и недостижимо добри.
Елена беше добра.
И тогава, след като докосна нежно Бони по рамото, Елена се понесе към Каролайн. Протегна ръце.
Лицето на Каролайн пламна. Червенината плъзна по врата й. Бони я видя, но не разбра защо. Всички усещаха емоциите, които се излъчваха от Елена. А Каролайн и Елена бяха много близки приятелки и преди да се появи Стефан съперничеството им беше спортсменско. Нямаше нищо лошо в това, че Елена избра да прегърне първо Каролайн.
А Елена обиколи бързо Каролайн, вдигна ръце и тъкмо когато Каролайн започна да казва: „Аз…“ я целуна по устата. Не беше леко докосване. Елена обви ръце около врата на Каролайн и се притисна към нея. За един дълъг миг Каролайн застина неподвижно от шока. После се дръпна рязко назад и се изви — първо леко, после толкова буйно, че Елена отхвръкна във въздуха, а очите й се разшириха.