Стефан я хвана като играч, улавящ топка.
— Какво, по дяволите…! — Каролайн търкаше енергично устата си.
— Каролайн! — буйно възкликна Стефан, готов да защити Елена. — Не е това, което си мислиш. Тази целувка няма нищо общо със секса. Тя просто те идентифицира, иска да узнае коя си. Прави го, откакто се върна при нас.
— Прерийни кучета — изрече със студения си леко дистанциран глас Мередит, с който говореше, когато искаше да уталожи страстите. — Прерийните кучета се целуват, когато се срещнат. И е точно това, което ти каза, Стефан, помага им да идентифицират определени индивидуалности…
Но думите на Мередит нямаха успокояващ ефект върху Каролайн. Търкането на устата се оказа лоша идея. Яркочервеното й червило се размаза и в момента приличаше на персонаж от филма „Невестите на Дракула“3.
— Да не си полудяла? За каква ме мислиш? Защото някакви хамстери го правят, значи всичко е наред? — Цялата пламтеше, а ярката червенина стигаше от врата й чак до корените на косата.
— Прерийните кучета, а не хамстерите.
— О, на кого му пука… — Каролайн млъкна и затършува трескаво из чантата си, но Стефан й подаде кутия с книжни кърпички. Вече бе изтрил размазаното червило от устните на Елена. Каролайн изтича в малката баня, свързана с таванската стая на Стефан и затръшна вратата.
Бони и Мередит се спогледаха и издишаха едновременно, едва сдържайки се да не избухнат в смях. Бони бързо имитира изражението на Каролайн, докато се търкаше като обезумяла и уж хвърляйки кърпичка след кърпичка. Мередит поклати укорително глава, но тя, Стефан и Мат се тресяха от смях. По-голяма част от обзелото ги веселие бе просто начин да освободят насъбралото се напрежение — бяха видели Елена жива след шестте дълги месеци без нея — и не можеха да спрат да се смеят.
Или поне не можаха, докато от банята не излетя кутията с книжните кърпички и едва не удари Бони по главата — и те осъзнаха, че затръшнатата врата се бе отворила, а в банята имаше огледало. Бони зърна отражението на Каролайн в огледалото, а миг след това срещна пламтящия й от гняв поглед.
Да, тя ги бе видяла да й се присмиват.
Вратата се затвори отново — този път, сякаш я бяха ритнали. Бони наведе глава и се хвана за късите си ягодово червени къдрици. Искаше й се подът под краката й да се отвори и да я погълне.
— Извинявам се — промълви, опитвайки се да се държи като зряла личност. Сетне вдигна глава и видя, че останалите са много по-загрижени за Елена, която явно бе разстроена от това отхвърляне.
„Добре, че накарахме Каролайн да подпише кръвната клетва“, помисли си Бони. Добре е също, че знаем кой още я подписа. На Деймън можеше да се разчита да накаже нарушилите я.
Докато тези мисли минаваха през главата й, тя отиде при групичката около Елена. Стефан се опитваше да задържи Елена; Елена се опиташе да последва Каролайн; а Мат и Мередит помагаха на Стефан и утешаваха Елена, че всичко е наред.
Когато Бони се присъедини към тях, Елена вече се бе отказала да отива в банята. По лицето й бяха изписани болка и объркване, а тъмносините й очи плуваха в сълзи. Тя явно бе наранена и в същото време изпълнена със съжаление. Но под всичко това съвсем изненадващо се прокрадваше някакъв страх. Интуицията на Бони внезапно се пробуди.
Тя потупа приятелката си по ръката, единствената част, която можеше да достигне, и заприглася на останалите:
— Ти не знаеше, че тя ще се разстрои. Не си искала да я нараниш.
Блестящи като планински кристали сълзи се търкулнаха по страните на Елена, а Стефан ги улавяше с кърпичка, сякаш всяка от тях бе безценно съкровище.
— Тя мисли, че Каролайн е наранена — обясни Стефан — и е разтревожена за нея, поради някаква причина, която не разбирам.
В този миг Бони осъзна, че все пак Елена може да общува — телепатично.
— Аз също го почувствах — кимна червенокосото момиче. — Болката. Но кажи й — имам предвид Елена — Елена, обещавам ти, че ще й се извиня. Ще се покая.
— Май всички ще трябва да се покаем — присъедини се Мередит. — Но междувременно искам да се уверя, че този „незнаещ ангел“ ме познава.
С изражение на безкрайна нежност тя притегли Елена от прегръдките на Стефан в своите и я целуна.
За нещастие точно в този миг Каролайн излезе от банята. Долната част на лицето й бе по-бледа от горната, тъй като бе лишена от грима: червилото, пудрата, ружа. Тя се спря като закована и се втренчи изумено в разкрилата се пред очите й гледка.