— Да, но…
— По-скоро е само забавна — отбеляза Деймън, който с всяка изминала минута ставаше все по-чаровен. Но като че ли не забеляза как Шиничи се подсмихна на сестра си зад гърба му.
— Не се сърди, скъпа — каза й той и я погали под брадичката, докато златните му очи светеха от възбуда. — Никога не съм се заглеждал по това момиче. Но разбира се, щом Деймън казва, че е забавно, така и ще бъде. — Сега подсмихването му прерасна в широка самодоволна усмивка.
— И няма шанс някой от тях да ни избяга? — подметна Деймън, почти разсеяно, загледан в мрака на Олд Уд.
— Повярвай ми, моля те — озъби се китсуне. — Ти си проклет вампир, нали? Въобще не се очаква от теб да бродиш из горите.
— Това е моя територия, заедно с гробището — започна Деймън с умерен тон, но Шиничи бе решил да не го слуша още много дълго.
— Аз живея в горите. Контролирам храстите, дърветата… и съм им посветил някои от моите малки експерименти. Скоро сам ще се увериш. А сега, за да отговоря на въпроса ти: не, никой от тях няма да ни избяга.
— Това е всичко, за което моля — заяви Деймън, все още сдържан, но за дълго не отклони поглед от златните очи на китсуне. После сви рамене и се извърна, за да погледне към луната, наполовина скрита между вихрещите се по небето облаци.
— Остават ни още няколко часа до церемонията — припомни му Шиничи, както бе застанал зад него. — Така че едва ли ще закъснеем.
— По-добре ще е да не закъсняваме — промърмори Деймън. — Каролайн може да направи страхотно добро впечатление на онова момиче с пиърсинга, което има навика да изпада в истерия, ако хората закъсняват.
Всъщност луната вече се бе издигнала високо в небето, когато Каролайн докара колата на майка си под верандата пред пансиона. Беше облечена с вечерна рокля, толкова плътно прилепнала, че изглеждаше като изрисувана на голо върху тялото й, в любимите й цветове — бронзово и зелено. Шиничи погледна към Мисао, която се закиска, прикри устата си с ръка и сведе поглед.
Деймън съпроводи Каролайн по стъпалата на верандата, като й каза:
— Оттук се стига до най-хубавите места.
Насъбралите се им сториха път с леко учудване.
Деймън заговори приветливо с Кристин, Тами и Ава:
— Опасявам се, че за вас трите остана галерията. Това означава да седнете на земята. Но ако сте добри и послушни, за следващия път ще ви уредя хубави места.
Другите го последваха с възклицания, но Каролайн заговори раздразнено:
— Защо да ги пускаме да влизат вътре? Мисля, че те трябва да останат отвън.
— Който седне по-напред, няма да бъде изложен на опасност — обясни й Деймън кратко. — От тук най-добре ще виждаме. Все едно че сме настанени в кралската ложа.
Лисиците близнаци и момичето от човешката раса го последваха, като палеха по пътя си всички светлини в тъмната къща чак до терасата на покрива.
— А те кога ще се появят? — попита Каролайн и погледна надолу.
— Всяка минута се очаква пристигането им — съобщи Шиничи, като я изгледа озадачено и едновременно с това укорително, сякаш й казваше: „Какво си въобразява това пияно момиче?“.
— Ами Елена? И тя ли ще присъства?
Шиничи не я удостои с отговор, а Мисао се закиска. Но Деймън се приближи до Каролайн и прошепна нещо в ухото й.
Тогава в очите на Каролайн блеснаха зелени искри и се присвиха като котешки. А усмивката на устните й беше на котка, притиснала лапата си върху някое канарче.
36
Елена чакаше, скрита в дървото.
Всичко това всъщност не се различаваше много от шестмесечното й пребиваване в света на духовете, където тя прекара повечето от времето си само в наблюдаване на другите, чакане и още наблюдаване. През тези месеци тя се беше научила на търпение и да остава за дълго безучастна, но нащрек, което би удивило всеки, който познаваше предишната, толкова необуздана Елена.
Разбира се, предишната, дива Елена още се спотайваше вътре в нея и понякога се бунтуваше. Доколкото сега можеше да вижда, там долу, в тънещия в мрак пансион нищо не се случваше. Само луната бавно се издигаше в небето.
Деймън спомена, че Шиничи е замислил нещо за четири часа и четирийсет и четири минути тази вечер или по-скоро сутрин, каза си тя. Може би тази Черна магия действа по разписание, различно от всичките други, за които бе слушала.