Но при всички случаи най-важното за нея бе съдбата на Стефан. Елена ясно съзнаваше, че трябва да чака тук дори до зазоряване, ако се наложи, когато поклонниците на Черната магия ще започнат церемонията.
Най-после това, което очакваше, започна да се разиграва точно под краката й.
Първи се появиха фигурите откъм Олд Уд. Напредваха спокойно и уверено по насипаните с чакъл пътеки пред пансиона. Никак не й бе трудно да ги разпознае дори и отдалече. Единият от тях бе Деймън, с типичното му невъзмутимо изражение. Само по това Елена можеше да го различи дори и от половин километър — но и по аурата му, много добро копие на старата му аура: неразгадаема, непроницаема сфера от черен камък. Дори можеше да се приеме като отлична имитация. Всъщност изглеждаше почти същата като на онзи…
И точно тогава, осъзна по-късно Елена, бе почувствала първото жегване на безпокойството.
Ала в момента вниманието й беше привлечено към ставащото долу, така че побърза да отпъди тревожните мисли. Досети се, че онзи с тъмносивата аура с тъмночервени отблясъци в нея би трябвало да е Шиничи. А втората фигура със същата аура като обсебените момичета — някакъв мътен цвят с оранжеви петна — ще да е неговата сестра близначка Мисао.
Само те двамата, Шиничи и Мисао, се държаха за ръце и дори понякога се гушеха един в друг — както забеляза Елена, когато приближиха към пансиона. И определено не се държаха като обикновени брат и сестра.
Освен това Деймън носеше през рамо едно почти голо момиче, но Елена не успя да разбере кое бе то.
Търпение, повтаряше си тя. Търпение. Най-после главните актьори се появиха на сцената, точно както Деймън й бе обещал. А колкото до второстепенните…
Ами ето ги. Веднага след Деймън и спътниците му се показаха три малки момичета. Тя веднага разпозна Тами Брайс по нейната аура, но другите две й бяха непознати. Те подскачаха, кривяха се, подрипваха по пътя от Олд Уд до пансиона, където Деймън им изрече нещо и те се настаниха направо на земята в градината с билки на госпожа Флауърс, почти точно под дървото на Елена. Достатъчен й бе само един поглед към аурата на всяко от тези странни момичета, за да се досети, че бяха в ролята на домашни любимци на Мисао.
После откъм алеята за автомобили се появи една много позната кола — принадлежеше на майката на Каролайн. След няколко мига Каролайн излезе от колата и подкрепяна под ръка от Деймън се насочи към пансиона, който междувременно бе направил с момичето върху рамото си нещо, което Елена бе пропуснала.
Елена се зарадва, когато светлините се включиха пред Деймън, който пое напред към пансиона, съпровождан от тримата си гости. Пътят пред тях беше добре осветен. Изкачиха се най-горе и се подредиха в редица на терасата на покрива, всичките загледани надолу.
Деймън щракна с пръсти и светлините в задния двор засияха като знак за началото на представлението.
Но Елена никъде не видя другите актьори — жертвите в ритуала, без които церемонията не можеше да започне. Ето, чак сега ги зърна. Бяха се скупчили край далечния ъгъл на пансиона. Сега ги видя всичките: Мат, Мередит и Бони, както и госпожа Флауърс, а също и старата доктор Алпърт, колкото и това да изглеждаше странно. Това, което Елена отначало не разбра, бе защо те не се съпротивляваха по-упорито… Бони със сигурност вдигаше страхотна врява колкото за всички останали. Ала ето че те се влачеха унило, като тласкани напред против волята им.
И тогава тя съзря мержелеещият се зад тях мрак. Грамадни чернеещи се сенки, без ясно различими очертания.
Тогава именно момичето осъзна, че въпреки крясъците на Бони, ако се напрегне вътрешно и се съсредоточи достатъчно, ще чуе всичко, което се говори на терасата на покрива. Точно тогава пискливият глас на Мисао заглуши всички останали:
— О, какъв късмет! Успели сме да си върнем обратно всички — изписка тя и целуна брат си по бузата въпреки че той я изгледа раздразнено.
— Разбира се, че си ги върнахме. Нали ти бях обещал — заговори той, когато Мисао изписка още веднъж.
— Но с кого от тях да започнем? — попита тя и пак целуна брат си, а той я погали по косата, за да я укроти.
— Ти избери — предложи й той.
— Не, ти, скъпи — продължи Мисао да се лигави най-безсрамно.
Тези двамата, помисли си Елена, са истински чаровници. Дали наистина са близнаци?
— Онази там дребната, дето вдига най-много шум — твърдо отсече Шиничи, като посочи към Бони. — Млъкни! — заповяда й той, когато Бони изскочи от сенките. Сега Елена можеше да я вижда по-ясно.