Освен това тя чу отчаяно сърцераздирателните молби на Бони към Деймън да не причинява зло… на останалите.
— Не те моля за себе си — разкрещя се тя, когато я довлякоха на светлото. — Но доктор Алпърт е добра жена и няма нищо общо с всичко това. Нито пък госпожа Флауърс. А пък Мередит и Мат вече достатъчно се измъчиха. Моля те!
Надигна се хаотичен хор от различни гласове, когато другите се опитаха да се съпротивляват, но скоро бяха победени. Над всички се извиси гласът на Мат:
— Ако я докоснеш, Салваторе, после ще трябва да убиеш и мен!
Сърцето на Елена подскочи, като чу как гласът на Мат проехтя, силен и внушителен. Най-после го беше намерила, обаче се съмняваше, че ще успее да измисли как да го спаси.
— Ние решихме с кого да започнем — обади се Мисао и плесна с ръце като щастливо дете, забавляващо се на своя рожден ден.
— Избери си жертва — подкани я Шиничи, като погали косата на сестра си и продължи да шепне нещо на ухото й. Тя се обърна и го целуна в устата. Явно тези двамата никак не бързаха.
— Какво е това? Какво става тук? — попита Каролайн. Тя никога не е била от срамежливите, помисли си Елена. Ето че сега се присламчи от другата страна на Шиничи, до свободната му ръка.
Само за миг Елена си представи как Шиничи я хвърля от терасата на покрива долу на земята. Но той само се обърна и двамата с Мисао се втренчиха един в друг.
После се засмя.
— Извинявай, извинявай, но толкова е трудно, когато си душата на купона — рече й той, преди да се извърне на другата страна, към Каролайн. — Е, какво мислиш, Каролин — Каролайн?
Тя също се вгледа в него.
— Защо тя се държи така с теб?
— В Ши но Ши сестрите винаги са били на голяма почит — обясни й Шиничи. — Пък и… хм, отдавна не съм я виждал. Все едно отново се опознаваме. — Но целувката му по дланта на Мисао едва ли можеше да се нарече братска. — Продължавай — додаде той забързано към Каролайн. — Ти ще избереш първото действие от празника на лятното слънцестоене! Какво искаш да направим с нея?
Каролайн започна да имитира Мисао, като целуна Шиничи по бузата и ухото.
— Аз съм нова тук — заговори тя със съблазнителна интонация. — Всъщност не зная какво искам да избера.
— Глупавичката ми, Каролайн. Как тя ще ум… — Шиничи внезапно млъкна, задушен от прегръдката и целувката на сестра си.
Каролайн, която очевидно искаше изцяло да обсеби вниманието му, макар и да не разбираше какво става, заговори намусено:
— Е, щом не ми казваш, как мога да избера? И впрочем къде е Елена? Никъде не я виждам! — Накани се да каже още нещо, но Деймън се приближи до нея и й прошепна нещо на ухото, след което тя отново се усмихна, като двамата погледнаха към боровете, заобикалящи пансиона.
Именно тогава Елена почувства второто жегване на безпокойство. Но Мисао отново заговори, а това привлече цялото внимание на Елена.
— Чудесно! Тогава аз ще избера жертвата. — Мисао се наведе напред, надникна над ръба на покрива надолу към хората. Черните й очи се уголемиха, докато обмисляше всичките вероятности за церемонията сред празната поляна. Беше толкова нежна, толкова грациозна, с такава фина кожа и лъщяща черна коса, че дори Елена не можа да откъсне очи от нея.
После лицето на Мисао светна и тя заговори още по-оживено:
— Проснете я върху олтара. Довел ли си някои от твоите мелези?
Последните й думи не бяха въпрос, а по-скоро възклицание.
— Получени от моите експерименти? Разбира се, скъпа. Нали ти казах — отвърна Шиничи и добави, като се загледа в гората: — Двама от вас да се заемат с хората и преди всичко с момичето!
Той щракна с пръсти заповеднически. Всички около Бони бяха повалени на земята, ритани и стъпквани, докато се бореха с връхлитащите сенки. След малко тези странни създания се затътриха напред, влачейки Бони между тях, като я дърпаха за тънките й ръце.
Мелезите представляваха нещо средно между хора и дървета, но без листа по тях. Ако действително бяха изкуствено създадени, вероятно са били специално обработени, за да изглеждат колкото е възможно по-гротескни, грозни и асиметрични. Едно от тези човекоподобни дървета имаше изкривена и ужасно грапава лява ръка, която се спускаше почти до краката му, докато дясната му ръка беше много по-дебела, дори тлъста, достигаща само до кръста му.
Бяха страховити. Кожата им наподобяваше на хитиновата обвивка на насекомите, но много по-грапави и с дупки от отчекнатите чепове, а от клоните им се провисваше откъртена кора.