— Елена! Аз съм с теб!
Намеси се и госпожа Флауърс, изненадващо силно:
— Елена! Аз съм с теб!
Дори и омаломощената Бони се присъедини:
— Елена! Аз съм с теб!
Дълбоко в сърцето й истинският Стефан й прошепна:
— С теб съм, ангел мой!
— Всички сме с теб, Елена!
Тя не изпусна Мисао. Големите златни криле се повдигнаха като от някакво въздушно течение и с лекота я понесоха право нагоре, без да може да контролира този подем… но някак си успя да запази равновесие. Все още гледаше надолу и видя как отронените от очите й сълзи покапаха по протегнатите ръце на Деймън. Сама не знаеше защо плачеше, но част от нея страдаше, че се бе усъмнила в него.
Защото Деймън не само беше на нейна страна. Ако не се лъжеше, той бе готов да умре за нея — ухажваше смъртта заради нея. Хвърли се сред плетеницата от пипала, протягащи се към тях двете с Мередит.
Трябваше да задържи Мисао само още за миг, но Шиничи се нахвърли срещу Елена, вече преобразен в истинския си вид на лисугер, с оголени зъби, готов да прегризе гърлото й. Той и Мисао не бяха обикновени лисици. Шиничи бе едър почти колкото вълк или голямо куче.
Междувременно цялата тераса на покрива бе задръстена с лабиринт от израстъци, пипала и влакнести ластуни, помагащи на Шиничи да се надигне от нивото на терасата. Елена не знаеше как да се отърве от тях. Необходимо й бе време, както и някаква пролука сред тях.
През цялото това време Каролайн само надаваше писъци.
Тогава Елена видя отвор — пролука сред израстъците, през която се промуши, макар да имаше опасност да падне през парапета на терасата. Дори успя да задържи косата на Мисао. Сигурно това преживяване бе извънредно болезнено за лисицата, защото тя непрестанно се гърчеше и мяташе като махало под Елена.
Девойката зърна как Деймън отскочи настрани. Той си оставаше по-бърз от всяко друго живо същество, което някога бе виждала. Деймън подхвана Мередит в ръцете си и се втурна с нея през една съседна пролука, извеждаща до стълбата за слизане от терасата. Щом слезе на земята, Мередит скочи от ръцете му и се завтече към Бони, но едно от човекоподобните дървета я удари. За миг Деймън вдигна очи нагоре към Елена. Погледите им се срещнаха и между тях премина някакво подобие на електрическа искра, от която Елена изтръпна.
Но после вниманието й се разсея, тъй като Каролайн отново се разкрещя, а Мисао замахна с камшика си към крака на Елена, като се провикна на човекоподобните дървета да я повдигнат. Елена трябваше да литне по-нагоре. Нямаше представа как ще може да насочва крилете си от златист воал, но те като че ли от нищо друго не се влияеха, освен от нейните желания. Явно тук трикът беше не да мисли как ще се пренесе някъде, а само да измисли къде да бъде това място.
В същото време обаче човекоподобните дървета се разраснаха, като в детски кошмари. Отначало Елена имаше чувството, че тя се смалява пред тях. Но отвратителните създания наистина надраснаха сградата и най-горните им клони, гъвкави като змии, вече се сплитаха сред краката й, докато Мисао не преставаше да я шиба с камшика си. Джинсите на Елена заприличаха на дрипи. Едва преглътна болезнения си вик.
Трябва да полетя по-високо.
Мога да го направя.
Ще спася всички вас.
Защото вярвам.
Крилете й се подчиниха и затрептяха по-бързо от крилца на колибри, което веднага я издигна на безопасна височина. Тя все още стискаше здраво черно–червената коса на Мисао. Мисао не преставаше да врещи лудо, а крясъците на Шиничи, докато се сражаваше долу с Деймън, отекваха като ехо на нейните.
Елена преживя един доста труден момент, докато възстанови равновесието си. Не биваше да забравя, че сега тежестта под нея се увеличи, защото с всичките си шест опашки Мисао беше доста по-масивна от всяка истинска лисица.
Елена се върна на своя клон на дървото и се закрепи там, за да може да погледне сцената на схватките долу на земята. Човекоподобните дървета се издигаха прекалено бавно, за да успеят да я стигнат веднага. Засега планът й се изпълняваше отлично, с изключение на това, че Деймън, за разлика от останалите, беше забравил какво се очакваше от него. Той се беше увлякъл прекалено в опитите си да заблуди Шиничи и Мисао, че още е обсебен от малаха. Дори и Елена успя да заблуди. Сега според техния план той трябваше да се погрижи за невинните свидетели на схватката, като остави Елена да привлече вниманието на Шиничи.