Шиничи се усмихна лениво.
— Какво аз?
— Хлътнал си по нея. Посвещаваш й песни, даваш й насоки, за да намери Стефан…
— Не са много добри насоки — утешително й обясни Шиничи и отново се усмихна.
Каролайн се опита да го удари, но той улови юмрука й.
— Да не си въобразяваш, че сега ще те пусна? — Гласът й отекна като писък… макар и не чак толкова като оглушителните писъци на Мисао, способни да счупят някой прозорец, но все пак беше страховито вибриращ.
— Зная само, че си тръгваме. — Той погледна към смълчаната Мисао. — Но първо ще свършим още нещо делово. Обаче не с теб.
Елена се напрегна да чуе още нещо, но Каролайн отново се опита да го нападне:
— След всичко, което ми наговори? След всичко това?
Шиничи я измери отгоре до долу с презрителен поглед, с вид, сякаш за пръв път я вижда. Действително изглеждаше искрено озадачен.
— Аз да съм ти казвал нещо? — удиви се той. — Кога сме разговаряли преди снощи вечерта?
Разнесе се писклив кикот. Всички се извърнаха. Мисао се приближи. Кискаше се, затулила уста с ръката си.
— Използвах твоя образ — обясни на брат си, приковала очи към пода като признание за дребно нарушение. — И гласът ти. В огледалото, когато й давах заповедите. Тя се нуждаеше от някого, който да я утеши заради скръбта й по нещастната й любов, след като била отритната. Уверих я, че съм мъж, който е влюбен до уши в нея и че искам да й помогна да си отмъсти на враговете си… но само ако направи няколко дребни неща за мен.
— Като например да разпространява малахи сред малките момичета — отбеляза Деймън мрачно.
Мисао отново се закиска.
— И сред едно–две от момчетата. Зная какво е да чувстваш такъв малах в себе си. Само че въобще не боли. Те просто са там.
— Някога била ли си принуждавана да извършиш нещо, което не желаеш? — сърдито я попита Елена. Усещаше физически как сините й очи искряха прегарящо. — Не се ли досещаше, Мисао, че от това може да боли?
— Значи не си бил ти? — Каролайн, смаяна, все още не можеше да откъсне очи от Шиничи. Тя очевидно не се вписваше в неговия сценарий. — Не си бил ти?
Той въздъхна, все още леко усмихнат.
— Не съм бил аз. Опасявам се, че си била погубена заради златната ми коса. Златна… или огнено червена на черен фон — додаде забързано, като за миг отклони поглед към сестра си.
— Значи всичко е било лъжа… — ахна Каролайн и на лицето й се изписа разочарование, по-дълбоко от гнева й, а тъгата й бе по-силна и от двете чувства. — Ти си само още един обожател на Елена.
— Виж какво — прекъсна я Елена сърдито, — аз не го харесвам. Нещо повече, мразя го. Единственият, който ме интересува, е Стефан.
— О, той значи бил единственият, така ли? — попита Деймън, после погледна многозначително Мат, който беше пренесъл на ръце Бони до терасата след края на битката между двете лисици. Следваха го госпожа Флауърс и доктор Алпърт.
— Знаеш какво искам да кажа — обясни Елена на Деймън.
Деймън сви рамене.
— Много от младите хубавици със златисти коси накрая се оказват невести на грубовати чифликчии. — После поклати глава. — Защо трябва да се занимавам още с боклуци като този тук? — Мускулестото му тяло се извиси заплашително над Шиничи.
— Това е само остатъчен ефект… от това, че си бил обсебен… нали знаеш — разпери ръце Шиничи, все още загледан в Елена. — Заради моите мисли, пренесени в теб…
Всичко изглеждаше така, като че ли се задаваше нова битка, но Деймън само се усмихна и процеди с присвити очи:
— Значи остави Мисао да прави каквото си иска с града, докато ти се захвана с Елена и с мен.
— И… — понечи да каже Елена.
— И с Мет — довърши Деймън припряно и машинално.
— Щях да кажа Стефан — поправи го Елена. — А Мат е бил жертва на жалките игрички на Мисао и Каролайн, преди двамата с него да побегнем и да се натъкнем на теб, когато ти беше обсебен.
— И сега си въобразяваш, че можеш просто така да си тръгнеш? — запита Каролайн с треперещ, но все още заплашителен тон.
— Вече си тръгваме — отвърна Шиничи твърдо.
— Почакай, Каролайн — намеси се Елена. — Аз мога да ти помогна… с Крилете на пречистването. Ти още си подвластна на малаха в теб.
— Не се нуждая от помощта ти! Имам нужда от съпруг!
На покрива на пансиона надвисна тишина. Дори и Мат не посмя да се обади.