Светкавица. Вратата на стаята се отвори бавно със скърцане, сякаш като компенсация за рязкото захлопване от преди малко.
Светкавица. Каролайн беше на пода, застанала на четири крака, едва смогваща да си поеме дъх. Елена бе победила…
Елена се свлече.
Само някой с нечовешко бързи рефлекси би могъл да я улови преди да падне, при това от другия край на стаята. Но Стефан хвърли лампата на Мередит и прекоси стаята още преди Бони да успее да мигне. В следващия миг вече бе обгърнал закрилнически Елена.
— О, по дяволите! — изруга Каролайн. Черни следи от размазана спирала браздяха лицето й, придавайки й нечовешки вид. Погледна към Стефан с неприкрита омраза. Той отново изглеждаше сериозен — не, по-скоро строг и непреклонен.
— Не призовавай дявола — изрече с нисък глас. — Не тук. Не сега. Защото дяволът може да те чуе и да се отзове.
— Сякаш вече не го направи — отвърна Каролайн и в този миг наистина изглеждаше достойна за съжаление — съсипана и жалка. Сякаш бе започнала нещо, което не знаеше как да спре.
— Каролайн, какво искаш да кажеш? — Стефан коленичи до момичето. — Да не би, че вече… си сключила някаква сделка?
— Оох! — простена внезапно и без да иска Бони, разпръсвайки зловещата атмосфера в стаята на Стефан. Един от счупените нокти на Каролайн бе оставил кървава следа по пода, а коленичейки там, тя бе размазала кръвта и всичко изглеждаше още по-ужасно. На Бони й се стори, че собствените й пръсти потръпват болезнено и се изпълни със съчувствие, докато Каролайн не размаха окървавената си ръка към Стефан. Тогава съчувствието й премина в отвращение.
— Искаш ли да я оближеш? — Гласът и лицето й се бяха преобразили напълно и тя дори не се опитваше да скрие това. — О, хайде, Стефан — продължи подигравателно, — напоследък пиеш човешка кръв, нали? Човешка или… каквото и да е тя, в каквото и да се е превърнала. Двамата сега летите заедно като двойка прилепи, нали?
— Каролайн — прошепна Бони, — не ги ли видя? Крилете й…
— Са като на прилеп или на някакъв друг вид вампир. Стефан я е направил…
— Аз също ги видях — обади се решително Мат зад Бони. — Не бяха криле на прилеп.
— Нима никой тук няма очи? — намеси се и Мередит, която държеше лампата. — Погледнете. — Наведе се. Когато се изправи, държеше едно бяло перо. То сияеше на светлината.
— Тогава може би тя е бяла врана — подхвърли Каролайн. — Би било много подходящо. И не мога да повярвам как всички вие — всички — се умилквате около нея все едно е някаква принцеса. Както винаги, любимката на всички, нали, Елена?
— Престани — рече Стефан.
— На всички — това е ключовата дума — настоя Каролайн с настървена злост.
— Престани.
— Начинът, по който целуваш хората един след друг. — Тя потръпна театрално. — Явно всички са забравили, но това приличаше повече на…
— Престани, Каролайн.
— На истинската Елена. — Гласът на Каролайн прозвуча престорено благо. Но не може да прикрие злобата си, помисли си Бони. — Защото всички, които добре те познават, знаят каква беше наистина преди Стефан да ни ощастливи с неустоимото си присъствие. Ти беше…
— Каролайн, престани веднага…
— Курва! Това е всичко! Просто една евтина курва!
7
Последва всеобщо ахване. Стефан пребледня, а стиснатите му устни образуваха тънка линия. Бони имаше чувството, че ще се задави от напиращите думи, с които искаше да възрази, да отвърне на обвинението, да изтъкне собственото поведение на Каролайн. Елена може и да бе имала толкова много гаджета, колкото са звездите по небето, но накрая тя се бе отказала от всичко — защото се бе влюбила дълбоко и искрено — не че Каролайн знаеше истинското значение на думата.
— Да не би да онемяхте? Май сега няма какво да ми отговорите? — попита подигравателно тя. — Не ви идва никакъв умен отговор? Загубихте дар слово? — Засмя се, ала смехът й бе пресилен, безжизнен, а след това думите заваляха неконтролируемо от устата й, все обиди, които не би трябвало да се изговарят на обществени места. Бони бе изричала повечето от тях при един или друг случай, но тук и сега се изливаха като буен поток от злоба и омраза. Думите на Каролайн се извисиха като някакъв вид словесно кресчендо — нещо щеше да се случи — подобна сила не можеше да се удържи…
Мощен тътен, помисли си Бони, докато звуковите вълни се надигаха…