Стефан изглеждаше доста мрачен.
— Вероятно точно толкова, колкото Елена би могла да понесе — отвърна. — Честно казано повече, отколкото предполагах.
— Е, аз съм с кола, а Каролайн е и моя отговорност — обади се Мат. — Може и да не съм момиче, но все пак съм човешко същество.
— Може ли утре да дойдем пак? — попита Бони.
— Да, предполагам, че така ще е най-добре — съгласи се Стефан. — Не ми се иска да я пускам — додаде намръщено той, загледан в припадналата Каролайн. — Боя се за нея. Много се боя.
— Защо? — попита Бони.
— Струва ми се… ами, може би е още рано да се каже, но тя изглежда обладана от нещо. Обаче нямам представа от какво. Мисля, че трябва да направя сериозно проучване.
И Бони отново се почувства така, сякаш някой бе излял ведро със студена вода по гърба й. Обзе я неистов ужас, все едно я връхлиташе огромна океанска ледена вълна, която щеше да я погълне и отнесе към дъното.
— Но едно е сигурно — додаде Стефан, — тя се държи много странно, дори за Каролайн. Не зная какво сте чули, докато проклинаше, но аз долових друг глас, който я насърчаваше. — Извърна се към Бони: — Ти чу ли го?
Бони се замисли. Имаше нещо — като шепот — само секунда преди Каролайн да заговори. Всъщност дори частица от секундата, почти неуловим съскащ звук или само така й се бе сторило?
— А това, което се случи тук, може да е влошило нещата. Тя призова дявола в момент, когато тази стая бе наситена със Силата. Фелс Чърч се намира на място, където се пресичат толкова много лей линии, че това още повече усложнява нещата. Иска ми се да имахме наоколо един добър парапсихолог.
Бони знаеше, че всички мислят за Аларик.
— Ще се опитам да го накарам да дойде — рече Мередит. — Но напоследък е или в Тибет, или в Тимбукту за някакви проучвания. Ще мине време, докато съобщението ми стигне до него.
— Благодаря ти. — Стефан изглеждаше облекчен.
— Както казах, тя е наша отговорност — рече Мередит тихо.
— Съжаляваме, че я доведохме — заяви Бони високо, надявайки се, че подсъзнателно Каролайн ще я чуе.
Всички се сбогуваха поотделно с Елена, малко неуверено, тъй като не знаеха какво може да се случи. Но тя просто се усмихна на всеки един от тях и докосна ръцете им.
За късмет или поради милостта на нещо, което бе отвъд възможностите им да проумеят, Каролайн се събуди. Дори изглеждаше почти разумна, само малко раздразнителна и неспокойна, когато колата наближи алеята пред дома й. Мат й помогна да излезе, улови я под ръка и я изпрати до входната врата. Изчака докато майка й отвори входната врата. Тя беше плаха и стеснителна, безлична жена с уморено лице, която изглежда не се изненада да види дъщеря си в това състояние в късния летен следобед.
Мат остави момичетата в къщата на Бони, където те прекараха нощта в тревожни размишления. Бони заспа с ехото от проклятията на Каролайн, което продължаваше да звучи в главата й.
Мило дневниче
Тази нощ ще се случи нещо.
Не мога да говоря или да пиша и не си спомням добре как се пише на клавиатурата, но мога да изпращам мислите си на Стефан и той ги записва. Ние нямаме тайни един от друг.
Значи сега това е моят дневник. И…
Тази сутрин отново се събудих. Отново се събудих! Навън все още беше лято и всичко бе зелено. Всички нарциси в градината са цъфнали. Освен това имах гости. Не зная точно кои са те, но трима от тях са със силни, чисти цветове. Целунах ги, за да не ги забравя никога.
Четвъртият гост беше различен. Видях само размит цвят, преплетен с черно. Трябваше да използвам най-силните думи на Бялата сила, за да му попреча да призове тъмните същества в стаята на Стефан.
Спи ми се. Искам да съм със Стефан и да усещам ръцете му около себе си. Обичам Стефан. Бих се отказала от всичко, за да остана с него. Дори и от летенето ли, пита ме той? Да, дори и от летенето, за да съм с него и да го пазя. От всичко, само и само да е в безопасност. Бих се отказала дори от живота си.
Сега искам да отида при него.
Елена
(И Стефан съжалява, че пише в новия дневник на Елена, но той трябва да каже някои неща, защото може би някой ден тя ще пожелае да ги прочете, да си ги спомни.) Написах мислите й с изречения, но те не достигнаха до мен по този начин. Сякаш бяха като фрагменти от мисли. Вампирите са свикнали всеки ден да превеждат мислите на хората в обикновени изречения, но мислите на Елена се превеждат по-трудно, отколкото на другите хора. Обикновено тя мисли с ярки картини и тук–там е втъкана по някоя и друга дума.