Прооо… буууж… дан… е… то ще… бъ… деее… вне… з… ап… но… и… шо… ки… р… ащо. Тииии… а… з… т… ря… .бва… да… бъ… де… м… тамз… а… нейн… ото… п… робу… жда… не… по… късн… он… яма… д… а… мо… же… мд… ас… ме… та… за… (тук не беше ясно дали следва думата „нея“ или бе само някакво мърморене?)… .т… овае… в… д… ру… гир… ъце…
Мередит продължи да пише съсредоточено в бележника, докато накрая върху листа се подреди следното:
Пробуждането ще бъде внезапно и шокиращо.
Ти и аз трябва да бъдем там за нейното Пробуждане. По-късно няма да можем да сме там за (нея?). Това е в други ръце.
Мередит остави писалката до дешифрираното съобщение в бележника.
След това се пъхна в спалния си чувал, докато наблюдаваше зорко спящата Бони, както котката дебнеше край миша дупка, докато накрая умората я надви и тя заспа.
— Казала съм какво? — Бони бе искрено изумена на следващата сутрин, докато си изстискваше сок от грейпфрут и наливаше топло мляко в купичката с овесени ядки като съвършена домакиня, макар че в това време Мередит приготвяше бъркани яйца край печката.
— Вече ти го казах три пъти. Думите няма да се променят, обещавам.
— Е — поде Бони, внезапно сменяйки темата, — съвсем ясно е, че Пробуждането ще се случи с Елена. Първо, защото ние трябва да бъдем там, когато се случи и второ — тя е тази, която трябва да се пробуди.
— Именно — съгласи се приятелката й.
— Тя трябва да си спомни коя е в действителност.
— Точно така — кимна Мередит.
— А ние трябва да й помогнем да си спомни!
— Не! — избухна Мередит, изкарвайки яда си на яйцата с пластмасовата шпатула. — Не, Бони, ти не каза това, а и така или иначе не мисля, че ние бихме могли да й помогнем. Навярно бихме могли да я научим на някои малки неща, както прави Стефан. Как да си връзва обувките. Как да разчесва косата си. Но от това, което ти каза, излиза, че Пробуждането ще е шокиращо и внезапно — а и ти не каза, че ние ще го направим. Ти каза само, че трябва да бъдем там, за да я подкрепяме, защото след това някак си вече няма да сме там.
Бони свъси вежди и потъна в мрачен размисъл.
— Няма да сме там? — попита накрая. — Все едно че няма да сме с Елена? Или няма да сме там, като да речем… няма да сме никъде?
Мередит погледна закуската. Внезапно изгуби апетит.
— Не зная.
— Стефан каза, че днес може пак да отидем — напомни й Бони.
— Стефан ще бъде любезен дори в смъртния си час.
— Зная — съгласи се внезапно Бони. — Да се обадим на Мат. Бихме могли да отидем да видим Каролайн… искам да кажа, ако тя пожелае да ни види. И да проверим дали днес е различна. След това ще изчакаме до следобед и тогава ще се обадим на Стефан да го попитаме дали можем да отидем и пак да видим Елена.
В къщата на Каролайн майка й им съобщи, че дъщеря й е болна и ще остане в леглото. Тримата — Мат, Мередит и Бони — потеглиха обратно към къщата на Мередит, но Бони продължи да хапе устните си и да поглежда от време на време назад към улицата на Каролайн. Майката на Каролайн също изглеждаше болна, а под очите й имаше дълбоки тъмни кръгове. А къщата изглеждаше като прихлупена и смазана под надвисналото усещане за наближаваща буря и някакво напрежение.
Пред дома на Мередит Мат зачовърка нещо по мотора на колата си, която постоянно се нуждаеше от ремонт, докато Бони и Мередит се разровиха в гардероба й, за да изберат подходящи дрехи за Елена. Щяха да й бъдат големи, но все пак бяха по-добри от тези на Бони, които пък щяха да й бъдат твърде малки.
В четири следобед се обадиха на Стефан. Да, всички били добре дошли. Слязоха долу, за да вземат Мат.
В пансиона Елена не повтори ритуала с целувката, както предишния ден — за огромно разочарование на Мат. Но тя се зарадва на новите дрехи, макар и не така, както предишната Елена. Като се носеше на около метър над пода, тя ги притискаше към лицето си и ги миришеше. После се извърна към Мередит със сияйна усмивка, което учуди Бони, защото когато бе избрала тениската, тя не бе усетила никаква миризма, освен тази на омекотителя за дрехи. Нямаше дори следа от парфюма, който Мередит използваше.
— Съжалявам — каза Стефан безпомощно, когато Елена се разкиха, докато притискаше към гърдите си светлосиньото потниче. Но лицето му бе разнежено и Мередит леко се смути и го увери, че се чувства поласкана, задето дрехите й са така оценени.