— Тя може да каже къде са били изработени — поясни Стефан. — Няма да облече нищо, което е било ушито от експлоатирани работнички.
— Аз си купувам дрехите само от проверени магазини — уточни Мередит. — Двете с Бони имаме да ти кажем нещо — додаде. Докато му разказваше накратко за среднощното пророчество на Бони, приятелката й заведе Елена в банята и й помогна да се преоблече в шорти, които й бяха по мярка и светлосиньото потниче, което също й стана, само дето й беше малко дълго.
Цветовете се връзваха идеално със сплъстената, но при все това великолепна коса на Елена, но когато Бони се опита да я накара да се погледне в огледалцето, което бе взела — парчетата от старото бяха почистени — Елена се смути като малко кутре, което вижда отражението си. Бони продължи да държи огледалото предизвикателно пред лицето й, а Елена не спираше да наднича ту от едната, ту от другата страна зад него като малко дете, което си играе на „криеница“ с някой възрастен. Бони се потруди доста с четката за коса, докато оправи сплъстената златна грива, с която очевидно Стефан не знаеше как да се справи. Когато косата на Елена отново заблестя и стана коприненомека, Бони гордо я поведе навън, за да я покаже на останалите.
И тутакси съжали. И тримата изглежда бяха потънали в някакъв мрачен разговор. Бони пусна неохотно Елена, която полетя — буквално — в скута на Стефан.
— Естествено, че разбираме — казваше Мередит. — Дори преди Каролайн да откачи, в крайна сметка какъв друг избор имате? Но…
— За „какъв друг избор“ става дума? — намеси се Бони и се отпусна на леглото до Стефан. — За какво говорите?
Последва продължително мълчание, сетне Мередит се изправи и я прегърна.
— Говорим за това защо Стефан и Елена трябва да напуснат Фелс Чърч, да се махнат по-далеч оттук.
Отначало Бони не реагира — знаеше, че би трябвало да почувства нещо, но беше толкова потресена, че не можеше да осъзнае чутото.
— Да заминат? Защо? — бе единственото, което успя да изрече, когато се окопити от смайването.
— Ти сама видя защо — тук, вчера — отвърна Мередит. Тъмните й очи бяха пълни с болка, а лицето й за пръв път показваше съвсем открито безкрайната мъка, която изпитваше. Ала в момента Бони се интересуваше най-вече от собствената си болка.
И тя се носеше безпощадно срещу нея като огромна снежна лавина, нажежена до червено. Успя все пак да се отърси от усещането и да изрече:
— Каролайн няма да направи нищо. Тя подписа тържествена клетва. Знае, че ако я наруши… особено когато… когато знаеш също кой я подписа…
Мередит явно бе разказала на Стефан за гарвана, защото той въздъхна, поклати глава и отстрани нежно Елена, която се опиташе да погледне в лицето му. Тя явно бе усетила общото тъжно настроение, но очевидно не можеше да разбере каква е причината.
— Брат ми е последният, който бих искал да се навърта около Каролайн. — Стефан отметна раздразнено тъмния кичур, паднал на челото му, сякаш си спомни колко много двамата си приличат. — Освен това не вярвам, че заплахата на Мередит, че ще го разгласи в клуба на Каролайн, ако тя наруши клетвата, ще има особен ефект. Вече е затънала твърде надълбоко в мрака.
Бони потрепери вътрешно. Никак не й харесаха мислите, които извикаха у нея думите „в мрака“.
— Но… — поде Мат и Бони осъзна, че и той се чувства по същия начин като нея, зашеметен и изплашен, сякаш всички се впускаха в някакво евтино карнавално забавление.
— Чуйте — заговори Стефан, — има и друга причина, поради която не можем да останем тук.
— Каква друга причина? — попита Мат бавно. Бони бе твърде разстроена, за да говори. Една мисъл отдавна я измъчваше, скрита някъде дълбоко в подсъзнанието й, но всеки път щом се опиташе да изскочи на повърхността, момичето я пропъждаше.
— Мисля, че Бони вече е разбрала. — Стефан я погледна. Тя отвърна на погледа му с очи, замъглени от напиращите сълзи.
— Фелс Чърч — обясни Стефан тихо и тъжно — е построен на място, където се пресичат лей линии. Това са линиите на първичната земна сила, спомняте ли си? Не зная дали е било нарочно. Някои от вас знае ли дали семейство Смолуд са имали нещо общо с избора на мястото?
Никой не знаеше. В стария дневник на Хонория Фел нямаше нищо по въпроса дали семейството на върколака е участвало в избора на местоположението при основаването на града.