— Е, ако е било случайност, е била доста злощастна. Градът, или по-точно казано гробището на града, е било построено точно върху мястото, където се пресичат много лей линии. Тъкмо това го превръща в нещо като фар за свръхестествените същества, лоши и не чак толкова лоши. — Доби смутен вид и Бони разбра, че говореше за себе си. — Аз бях привлечен тук. Както и другите вампири, които познавате. И с всяко свръхестествено създание, което притежава Силата и идва тук, този фар става все по-мощен. По-ярък. По-привлекателен за други притежатели на Силата. Това е един порочен кръг.
— И рано или късно някое от тях ще види Елена — продължи вместо него Мередит. — Бони, не забравяй, че това са създания като Стефан, но без неговите морални принципи. Когато те я видят…
При мисълта Бони едва не избухна в сълзи. Сякаш виждаше пред очите си безброй бели пера, които бавно се сипят върху земята.
— Но… тя не беше такава, когато се събуди за пръв път — настоя Мат. — Тя говореше. Мислеше рационално. Не летеше.
— Дали говори или не, дали лети или не, тя притежава Силата — отвърна Стефан. — Достатъчна да подлуди останалите вампири. Да ги накара да обезумеят и да поискат да я наранят. А тя никога не би убила някого. Поне аз не мога да си представя, че би го сторила. Единствената ми надежда е — продължи той и лицето му потъмня, — че ще мога да я отведа някъде, където ще бъде… защитена.
— Но ти не можеш да я отведеш — не се предаваше Бони. Осъзнаваше, че почти хленчи, ала не можеше да се контролира. — Не ти ли съобщи Мередит какво съм казала? Тя ще се пробуди. И двете с Мередит трябва да бъдем с нея, докато това става.
Защото по-късно няма да сме заедно с нея. Внезапно това придоби смисъл. И макар че не беше толкова зловещо, както възможността да–не–бъдат–никъде, пак беше достатъчно лошо.
— Не мисля да я отвеждам преди поне да се научи да ходи както трябва — рече Стефан и изненада Бони като я прегърна през раменете. Беше като прегръдката на Мередит — приятелска, но силна, макар и кратка. — И не можете да си представите колко се радвам, че тя ще се събуди. И че вие ще сте с нея, за да я подкрепяте.
— Но… — Но нали тези вампири ще продължат да идват във Фелс Чърч, помисли си Бони. И вие няма да сте с нас, за да ни защитите?
Огледа се и видя, че Мередит си мисли същото.
— Бих казала — заговори Мередит с възможно най-внимателно премерения си тон, — че Стефан и Елена вече направиха достатъчно за града.
Е, никой не можеше да го оспори. Както и никой явно не би могъл да разубеди Стефан. Той вече бе взел решение.
След това говориха докато се стъмни, обсъждайки различни възможности и сценарии, както и предсказанието на Бони. Не решиха нищо конкретно, но поне нахвърлиха няколко възможни плана. Бони настоя, че трябва да имат някаква връзка със Стефан и тъкмо се канеше да поиска малко от кръвта и косата му, за да може да го призовава, когато той внимателно й напомни, че вече има мобилен телефон.
Накрая стана време да си тръгват. Хората бяха изгладнели, а Бони предполагаше, че и Стефан също. Изглеждаше необичайно блед, седнал с Елена в скута му.
Докато се сбогуваха на горната площадка, Бони не спираше да си повтаря, че Стефан обеща, че Елена винаги ще подкрепя нея и Мередит. И че никога няма да я отведе без да им каже.
Дори не беше истинско сбогуване.
Тогава защо имаше чувството, че е точно такова?
9
Когато Мат, Мередит и Бони потеглиха, Стефан остана с Елена, вече благоприлично облечена от Бони в своята „Нощна рокля“. Тъмнината отвън бе като балсам за възпалените му очи — не от дневната светлина, а от съобщаването на тъжните новини на най-добрите й приятели. Ала по-лошо от смъдящите очи беше силното усещане за глад на вампир, който дълго не се е хранил. Но скоро щеше да разреши проблема, каза си той. След като Елена заспи, ще се промъкне в гората и ще намери някой белоопашат елен. Никой не можеше да преследва плячката като вампира; никой не можеше да се сравнява със Стефан в лова. И дори и да бяха нужни няколко елена, за да утолят изгарящия го отвътре глад, никой от тях нямаше да пострада смъртоносно.
Но Елена имаше други планове. Не й се спеше и непрекъснато искаше да е с него. Веднага щом шумовете от колата на посетителите им заглъхнаха, тя стори това, което винаги правеше. Понесе се из стаята към него и вдигна лице със затворени очи и леко отворени устни. После зачака.
Стефан отиде до един от прозорците с вдигната щора, спусна я като защита срещу нежеланите любопитни очи на гарваните и се върна. Елена не бе променила позата си и го чакаше с леко поруменели страни и затворени очи. Понякога Стефан си мислеше, че би чакала така вечно, ако искаше целувка.