— Аз наистина се възползвам от теб, любов моя — промълви той и въздъхна. Наведе се и я целуна леко и целомъдрено.
Елена издаде звук на разочарование, който прозвуча точно като мъркането на котенце с нотка на любопитство. Потърка с нос брадичката му.
— Любима. — Стефан погали косата й. — Бони е успяла да разреше всички сплъстени кичури, без да те оскубе? — попита и в същото време се наведе, неспособен да устои на топлината й. Горната част на челюстта му изтръпна от смътна болка, която се усилваше.
Елена отново потърка нос в брадичката му, този път настоятелно. Той я целуна като леко удължи целувката. Разумът му твърдеше, че тя всъщност е голямо момиче. Беше по-възрастна и с повече опит, отколкото беше преди девет месеца, когато двамата се отдадоха на първата си страстна целувка. Ала при все това се измъчваше от вина и не спираше да се тревожи дали тя действително осъзнава какво върши.
Този път мъркането й бе на раздразнено котенце. Вече бе изгубила търпение. Изведнъж се отпусна с цялата си тежест върху него, принуждавайки го да поеме в прегръдките си топлата и чувствена женственост, която му се предлагаше, като в същото време нейното Моля те! отекна ясно като звънтенето на кристална чаша.
Това бе една от първите думи, които се бе научила да му предава с мислите си, след като се бе събудила безмълвна и безтегловна. И ангел или не, тя знаеше точно какво му причинява с това.
Моля те!
— О, любима — простена той. — Малка прекрасна любима…
Моля те!
Стефан я целуна.
Настъпи продължителна тишина, в която бесните удари на сърцето му отекваха като камбанен звън. Елена, неговата Елена, която веднъж бе пожертвала живота си заради него, беше топла и блажено отпусната в обятията му. Тя бе единствено негова и двамата винаги си бяха принадлежали. Искаше този миг да спре и никога да не се променя. Дори бързо засилващата се болка в горната част на челюстта му бе сладка и желана. Болката се превърна в удоволствие, когато усети топлите устни на Елена под своите, устни, които потръпваха в леки целувки, дразнеха и предизвикваха.
Понякога си мислеше, че тя е по-будна, когато беше полузаспала, както в момента. Винаги тя беше подбудителят, но той я следваше безпомощно, винаги когато тя пожелаеше. Единственият път, когато й отказа, беше когато прекъсна по средата една целувка. Тогава тя спря да му говори с мислите си. Отлетя в ъгъла, където се сгуши сред праха и паяжините… и заплака. Каквото и да правеше, не можа да я успокои, макар че коленичи върху твърдия дървен под и я моли и приласкава, почти се разплака с нея, но напразно… докато не я взе в прегръдките си.
Обеща си, че никога повече няма да прави подобна грешка. Но при все това вината го глождеше, макар че ставаше все по-далечна, по-смущаваща, когато Елена внезапно впи още по-страстно устните си в неговите. Светът се завъртя в бясна вихрушка и той заотстъпва заднешком, докато не се намериха седнали върху леглото. Главата му се замая. Единствената ясна мисъл беше, че Елена е отново с него, седнала в скута му, толкова развълнувана, толкова жива, докато накрая в него не избухна нещо като копринено мека експлозия и повече нямаше нужда да бъде подтикван.
Знаеше, че тя се наслаждава на мъчително-сладката болка в горната част на челюстта му не по-малко от него.
Вече нямаше време за разум или мисъл. Елена се топеше в прегръдките му, косата й галеше пръстите му с копринената си мекота. В съзнанието си двамата вече се бяха слели. Болката в кучешките му зъби най-сетне бе постигнала неизбежния резултат — те се удължиха и изостриха; докосването им до долната устна на Елена предизвика ярък пламък от болезнена наслада, която едва не го накара да простене.
И тогава Елена направи нещо, което не бе правила никога досега. Нежно и внимателно тя пое единия кучешки зъб на Стефан между устните си. След това леко, но целенасочено го задържа.
Целият свят се завъртя около Стефан.
Само заради огромната му любов към нея и единението на умовете им, той не впи зъбите си в устните й и не ги прониза докрай. Древните нужди на вампира, които никога не можеха да бъдат укротени, крещяха да направи точно това.
Но той я обичаше и двамата бяха едно цяло — освен това не бе в състояние да помръдне дори на милиметър. Беше замръзнал от удоволствие. Зъбите му никога не се бяха удължавали толкова много, нито са били толкова остри. Без да направи каквото и да било, острият като бръснач ръб на единия се вряза в долната устна на Елена. Кръвта потече бавно в гърлото му. Кръвта на Елена, която се бе променила, след като се завърна от света на духовете. Някога беше прекрасна, пълна с младежка виталност и есенцията на живота, туптящ във вените й.