Сега… беше просто неописуема. Никога досега не бе вкусвал кръвта на завърнал се дух. Тя бе наситена със Сила, която бе различна от човешката кръв, както бе различна човешката от животинската.
За един вампир кръвта, стичаща се в гърлото му бе удоволствие, толкова остро и всепоглъщащо, каквото нито един човек не би могъл да си представи или да изпита.
Сърцето на Стефан сякаш щеше да изхвръкне от гърдите му.
Елена подразни нежно зъба, който бе уловила между устните си.
Той усещаше задоволството й, когато леката повърхностна болка се превърна в удоволствие, защото тя беше свързана с него и защото беше едно от най-редките човешки същества: такова, което изпитваше истинско удоволствие да храни с кръвта си вампир, обичаше да усеща задоволство, което му доставя, нуждата му от нея. Тя бе неповторима.
По гърба му преминаха сладостни тръпки. Кръвта на Елена продължаваше да кара света да се върти.
Тя пусна зъба му и облиза долната си устна. Сетне отметна глава назад и откри врата си.
Откритата шия бе твърде голямо предизвикателство, на което дори той не можеше да устои. Познаваше линиите на вените на Елена също толкова добре колкото и лицето й. И все пак…
Добре. Всичко е наред… подканваше го телепатично Елена.
Той впи двата си кучешки зъба в една малка вена. Те вече бяха толкова остри, че Елена, която вече бе свикнала с подобни змиевидни ухапвания, почти не усети болка. Аз за него това най-после бе пълноценно хранене, когато неописуемата сладост на новата кръв на Елена изпълни устата му, а блаженството да дарява извиси Елена до тръпнещ екстаз.
Винаги съществуваше опасност да вземе твърде много или да не й даде достатъчно от собствената си кръв, за да я предпази да не умре. Не че той се нуждаеше от много кръв, но с вампирите винаги съществуваше тази опасност при обменянето на кръв. Ала накрая мрачните мисли отстъпиха пред радостта и задоволството, обзело и двамата.
Мат затърси ключовете си, когато той, Бони и Мередит се настаниха на широката предна седалка на очуканата му кола. Беше го срам да паркира до поршето на Стефан. Тапицерията на задната седалка беше цялата на парцали и се залепваше към задните части на всеки, имал неблагоразумието да седне там, а Бони лесно се побираше на подвижната седалка между шофьора и Мередит, снабдена също с предпазен колан. Мат не я изпускаше от поглед, защото когато бе развълнувана, тя забравяше да си слага колана. Обратният път през Олд Уд беше тесен, с твърде много завои и не биваше да се рискува, дори и да бяха единствените пътници.
Повече никаква смърт, помисли си Мат, докато потегляше от пансиона. Както и без чудодейни спасявания. Беше се нагледал на достатъчно свръхестествено, за да му стигне за остатъка от живота му. Също като Бони; искаше нещата да се върнат отново в нормалното си русло и да продължи да живея по добрия стар обикновен начин.
Без Елена, нашепна му подигравателен глас в главата му. И ще се откажеш без битка?
Хей, не бих могъл да победя Стефан в никаква битка, дори и двамата да сме с вързани ръце и торби върху главите. Забрави. С това е свършено, а и тя ме целуна. Сега вече ми е приятел.
Ала продължаваше да усеща топлите устни на Елена върху своите след вчерашната целувка — едно леко докосване, за което тя не знаеше, че не е съвсем социално приемливо между двама души, които са само приятели. Усещаше тази топлина и полюшващото се, танцуващо във въздуха стройно и гъвкаво тяло.
По дяволите, тя се бе завърнала съвършена — поне физически, помисли си младежът.
Жалостивият глас на Бони прекъсна приятните мисли.
— И то тъкмо, когато вече си мислех, че всичко ще е наред — хленчеше тя, почти през сълзи. — Тъкмо, когато си мислех, че в крайна сметка всичко ще се нареди. Че ще бъде както преди.
— Трудно е, зная — отвърна нежно Мередит. — Ще трябва да свикнем с мисълта, че ще я изгубим. Но не можем да бъдем егоисти.
— Аз мога — заяви безцеремонно приятелката й.