претранс — Вампир от времето преди неговото преобразяване.
принцепс — Най-високото стъпало на вампирската аристокрация, по-висши по ранг са само членовете на Първото семейство и Избраниците на Скрайб Върджин. Титлата се получава по рождение, тя не се дава.
Първото семейство — Кралят и кралицата на вампирите, както и техните деца, ако имат такива.
райт — Ритуал, чрез който се удовлетворява нечия накърнена чест. Ако извършването му бъде прието от двете страни, оскърбеният избира оръжието и нанася удар на оскърбителя, който го приема, без да се защитава.
разплата — Акт на смъртно отмъщение, извършвано обикновено от мъжки вампир, заради своята възлюбена.
ралман — Спасител.
симпат — Един от подвидовете във вампирската раса, който се характеризира със способността и желанието да манипулира чувствата на другите (с цел обмен на енергия). През различни исторически периоди те са били подлагани на неправди и гонения, а в определени такива дори са били подложени на изтребление от страна на вампирите. Вече са почти на изчезване.
Скрайб Върджин — Мистична сила, тя е съветник на краля, пази архивите на вампирите и раздава привилегии. Съществува в свят извън времето и притежава огромна власт. Била е способна на един-единствен съзидателен акт, който е използвала, за да създаде вампирите.
тали — Дума, която показва добри и нежни чувства и може свободно да се преведе като „мила“ или „скъпа“.
трейнър — Дума, която се използва между двама мъже. Може да се преведе свободно като „многообичан приятел“.
уокър — Индивид, върнал се в царството на живите от Небитието. Към тях се отнасят с огромно уважение, почитани са заради мъките, които са преживели.
уорд — Еквивалент на кръстник или кръстница на определен индивид.
хелрен — Вампир от мъжки пол, бракосъчетан с жена вампир. Мъжете вампири могат да имат брак с повече от една жена.
шелан — Вампир от женски пол, бракосъчетана с мъжки. Женските вампири обикновено имат само по един партньор, защото мъжките вампири строго охраняват своята територия.
Рот (Wrath) — гняв
Тормент, Тор (Tohrment) — страдание
Рейдж (Rhage) — ярост
Зейдист, Зи (Zhadist) — садист
Вишъс, Ви (Vishous) — порочен
Фюри (Phury) — мощ
Пролог
В действителност времето не се губеше безвъзвратно във вечността. До самата секунда на настоящето то беше податливо и подвижно. Глина, а не бетон.
Нещо, за което Омега беше благодарен. Ако времето беше фиксирано, сега не би държал в ръце новородения си син.
Децата никога не бяха представлявали негова цел. И все пак, в този миг в него нещо се бе променило.
— Майката мъртва ли е? — обърна се той към главния лесър, който беше слязъл по стълбите. Странно, но ако попиташе убиеца коя година е, той би казал хиляда деветстотин осемдесет и трета. И щеше да е прав. Донякъде.
Главният лесър кимна.
— Не издържа раждането.
— Вампирите рядко го преживяват. Това е една от малкото им хубави страни.
И в този случай бе добре дошла. Щеше да е нелюбезно да убие майката, след като му беше послужила така добре.
— Какво да направя с тялото й?
Омега се загледа в сина си, който протегна ръчичка и улови палеца му. Хватката му беше здрава.
— Колко странно.
— Кое?
Затрудняваше се да изрази чувствата си с думи. Може би точно там беше въпросът. Не беше очаквал да чувства каквото и да било.
Синът му трябваше да му служи като защита срещу Пророчеството за Унищожителя, добре пресметнат ход във войната срещу вампирите, стратегия, която да гарантира оцеляването му. Синът му щеше да води битката по нов начин и да избие тази раса от диваци, преди Унищожителя да приключи със съществуването на Омега и от него да не остане нищо.