Съдията коленичи. Полковникът се доближи до маршала, застана мирно и каза нещо с приглушен глас.
— Ди ли? — изрева маршалът. — Не ми е нужен вече, отведи го! Не, почакай! Все още има няколко часа, докато дам заповед за отстъпление — после кресна към съдията: — Хей, ти, стига си лазил по земята! Ела тук!
Съдията стана бързо, приближи се към маршала и направи дълбок поклон. После се изправи. Ди беше висок, но маршалът се извисяваше поне с два пръста над него. Пъхнал палци в колана си, великанът изгледа свирепо съдията с дясното си око. Лявото бе скрито зад черна превръзка. То бе прободено от варварска стрела по време на северния поход.
— Казват, че добре си решавал главоблъсканици, а, Ди? Добре, сега ще ти покажа какво значи главоблъсканица — той се обърна към бюрото и викна: — Лю! Мао!
Двама мъже в генералски униформи бързо се отделиха от групата около бюрото. В слабия мъж с блестящи позлатени генералски доспехи съдията разпозна Лю, главнокомандващия на левия фланг на армията. Широкоплещестият набит мъж с позлатена броня и сребърен шлем беше Мао, върховният началник на военната полиция. Липсваше само Сан, главнокомандващият на десния фланг. Заедно с маршала тримата мъже бяха най-високопоставените военачалници в империята. В техните ръце императорът беше поверил съдбата на китайския народ и на династията. Съдията се поклони дълбоко. Двамата генерали го изгледаха с каменни лица.
Маршалът пресече залата и отвори с ритник една врата. Тръгнаха по ред пусти коридори, застлани с мраморни плочи. Стъпките на тримата офицери, обути в подковани ботуши, глухо отекваха в тишината. После се спуснаха по широко стълбище. В подножието му двама стражници скочиха и отдадоха чест. По знак на маршала те бавно отвориха една тежка двукрила врата.
Четиримата мъже влязоха в гробница с колосални размери, смътно осветена от окачени нависоко маслени лампи от масивно сребро. Те бяха разположени на равни интервали в ниши, издълбани във високите стени без прозорци. В средата на гробницата бяха положени два огромни саркофага, лакирани в яркочервено — цвета на възкресението. Размерите им бяха еднакви — дълги по трийсет, широки по десет и високи по над петнайсет стъпки.
Маршалът се поклони и останалите трима последваха примера му. След това се обърна към съдията и като посочи саркофазите, каза:
— Ето я главоблъсканицата, Ди! Днес следобед, точно когато се канех да дам заповед за настъпление, пристигна генерал Сан и обвини Лю в чудовищно предателство. Каза, че той е сключил договор с татарския хан да се присъедини с отрядите си към неговите кучета веднага щом започнем атаката. По-късно щял да получи за награда южната част на империята. Доказателството? Сан каза, че Лю е скрил в ковчега на принца двеста комплекта бойно снаряжение, включително шлемове и мечове, белязани с тайния знак на предателите. В уговорения момент съзаклятниците на Лю от генералния щаб е трябвало да отворят ковчега, да облекат белязаните доспехи и да изколят всички офицери от щаба, които не са участвали в заговора.
Съдията хвърли бърз поглед към генерал Лю. Мършавият мъж стоеше изправен и напрегнат. Той гледаше право напред с бледо, изопнато лице.
— Аз вярвам на Лю както на себе си — продължи маршалът, войнствено издал напред покритата си с брада долна челюст, — но Сан има дълга и славна кариера, а аз нямам право да рискувам. Трябва да проверя обвинението, и то бързо. Плановете за контранастъплението ни са готови. Лю ще оглави авангарда от петнайсет хиляди души, с които ще се вклини в татарските орди. Тогава ще го последвам аз със сто и петдесет хиляди души и ще накарам кучетата да се върнат там, откъдето са дошли. Но има признаци, че вятърът ще промени посоката си. Ако изчакам прекалено дълго, ще трябва да се бием срещу вятъра и суграшицата, които ще ни блъскат право в лицето… Часове наред изследвахме саркофага на принца с най-опитните хора на Мао, но не открихме никаква следа, която да показва, че той е бил отварян. Сан твърди, че заговорниците са изрязали широка част от лакираната облицовка, направили са под нея дупка, през която са вкарали снаряжението, и са върнали облицовката на мястото й. Според него има специалисти, които могат да направят това, без да оставят белег. Може и да има такива, но аз трябва да проверя. Обаче нямам право да осквернявам саркофага на любимия син на императора, като го разбия и отворя. Не мога да направя върху него дори и драскотина без специалното разрешение на Негово величество, а не е възможно то да бъде поискано и да пристигне от столицата за по-малко от шест дни. От друга страна, не мога да дам заповед за настъпление, преди да се уверя, че обвинението на Сан е лъжливо. Ако не успея да направя това до два часа, ще се наложи да дам заповед за всеобщо отстъпление. Хайде, Ди, да видим какво можеш! Решавай загадката!