— Ако и когато имаш нужда, ще ги изпиташ. Сега трябва да знаеш единствено, че си постъпил правилно. Това е достатъчно.
— Ще направиш ли нещо за мен?
— Почти всичко.
— Когато не съм тук, ще слагаш ли цветя от време на време? И за тримата.
— Разбира се.
Гейдж отвори вратата на колата й.
— А сега ще ти задам един въпрос.
— Слушам.
— Ако знаеш, че ти остават две седмици живот, как би ги изживяла?
Франи понечи да каже нещо, но го премълча и Гейдж разбра, че заради него потиска инстинктивната си реакция. Вместо това само се усмихна, после добави:
— Ще ги изживея както ми харесва, ще си позволя неща, от които обикновено се лишавам или се колебая. Ще грабна всичко, което поискам, и ще кажа на хората, които ме дразнят, какво мисля за тях. И по-важното, ще кажа на всички, които обичам, колко много означават за мен.
— Няма ли да се изповядаш и да се опиташ да изкупиш греховете си?
— Ако досега не съм ги изповядала и изкупила, майната му. Това е философията ми.
Гейдж се засмя, наведе се и я целуна.
— Истински те обичам.
— Зная.
Както обикновено, Франи бе попаднала право в целта. Но всичко по реда си. Гейдж отлично знаеше, че ничия смърт не може да спре приближаването на Седемте. Трябваше да свикат отново прекъснатото съвещание в офиса на Кал, този път — с участието на шестимата.
— Положението е пределно ясно — заговори той. Всички седяха в хола на Кал в нощта преди погребението на баща му. — Някои от книгите и легендите, до които се е добрал Линц, имат странен образен език, но всичко се свежда до следното: хелиотропът, нашият камък, е ключът. Късче от камъка Алфа, точно както откри Сибил. Източник на сила. Странно защо, в някои от източниците на Линц това късче е наричано „Свещеният камък“. Не мисля, че е съвпадение.
— Къде е ключалката? — попита Куин.
— В сърцето на демона. В черното, отровно сърце на Голямото зло. Трябва да пъхнем ключа, да го завъртим и тогава ключалката ще се отвори и копелето ще отиде в ада. Толкова е просто.
— Не — възрази Сибил, — не е просто.
— Само трябва да вдигнем залога.
— И искаш ти да бъдеш този залог?
— Струва ми се твърде висок — намеси се Лейла. — Защо да играем неговата игра? Ще създадем своя, със свои правила.
— Играта не е негова — поправи я Гейдж, — а единствената. Развръзката, очаквана от векове. Магическият камък ще го унищожи и затова дойде при нас разделен на три части, затова едва сега успяхме да ги съединим. Сега, когато сме достатъчно зрели и всички сме тук. Трябва да го направим шестимата. И вие ще участвате, но само един от нас трябва да завърти ключа. Тази чест се пада на мен.
— Как? — попита Сибил. — Като влезеш в него? Като те отнесе в ада със себе си?
— „Влизане в мрака“, вече знаеш това — каза той, взирайки се в лицето й. — Сама си стигнала до същите изводи като Линц.
— Според някои теории хелиотропът, или Свещеният камък, тази частица от Алфата, ще унищожи мрака, демона, ако прониже сърцето му. Това може да стане — припряно продължи тя, — ако бъде потопен в кръвта на избраника, ако той влезе в мрака в точния момент.
— Крила си това от нас?
— Все още търся потвърждение. От различни източници. Не го споделих — добави тя след миг мълчание.
— „Влизане в мрака“ — повтори Гейдж. — Във всички легенди се среща тази или подобна фраза. Мрак, нощ. Сърцето на звяра, и то когато е в истинския си образ. Bestia. Всяко незащитено живо същество наоколо ще загине заедно с него. Смъртта му изисква равностойна жертва. Пролята кръв. Светлина, която да задуши мрака. Открила си и това — обърна се той към Сибил.
— Някои източници говорят за саможертва, за равновесие. — Опита се да смекчи онова, което щеше да изрече, да го оспори… но размисли. Имаха право да го чуят. — Повечето от източниците, на които попаднах, твърдят, че за да бъде прободен в сърцето, демонът трябва да приеме истинския си образ и камъкът да бъде забит в него от пазителя, от светлината. И тази светлина да влезе с ясното съзнание за саможертва. Трябва да го направи по собствена воля.
Гейдж кимна.
— Напълно се връзва с теориите на Линц.
— Звучи логично. Съвършено, нали?
За миг, докато Гейдж и Сибил стояха загледани един в друг, никой не проговори. После Куин прочисти гърлото си.
— Добре, но имам въпрос. — Тя повдигна пръст. — Щом камъкът и саможертвата би трябвало да погубят демона, защо Дент не е успял да го убие?