— Разкрива ли как да го използваме, за да убием копелето?
Сибил заговори зад гърба на Гейдж:
— Не, но става дума за войни между мрака и светлината, Алфата и Омегата, боговете и демоните, зависи коя версия на митологията цитирам. При тези войни огромният камък се разпръснал на множество парченца, заредени с кръвта и силата на боговете. И тези парченца били дадени на пазителите.
— Хей! — Куин престана да пише и се обърна с лице към Сибил. — Това е попадение почти право в целта. Ако е така, Дент е получил камъка като пазител. И на свой ред го е предал на нашите момчета, разделен на три равни части.
— Други източници сочат, че хелиотроп е бил използван при магически ритуали, че стимулира физическата сила и изцелителните способности.
— Още веднъж — бинго! — каза Куин.
— Известно е и че помага за регулиране на женския менструален цикъл.
Гейдж се обърна при тези думи.
— Нещо против?
— Не — нехайно отвърна Сибил. — Важното за нас е, че според всички сведения хелиотропът е камък с лечебна сила.
— Вече знаехме това. С Кал и Гейдж сме написали домашното си преди години.
— Всичко е свързано с кръвта — продължи Сибил. — Още нещо, което вече знам. Кърваво жертвоприношение, кръвни връзки, камък с кървавочервени петна. А също и с огъня. Огънят играе роля в много от инцидентите и е бил важен фактор в нощта на схватката между Дент и Туис, както и при вашия поход до Свещения камък. Определено присъстваше и когато шестимата събрахме парчетата в едно. Затова помисли върху следното: какво се получава, когато потъркаш два камъка? Искра, от която пламва огън. Според някои откриването на огъня е първата магия, овладяна от човечеството. Камъкът съчетава огън и кръв. Огънят не само гори, а и пречиства. Може би именно огън ще го погуби.
— Какво, искаш да трием камъни и да очакваме да изскочи магическата искра, която ще унищожи Туис?
— Много си весел днес.
— Ако огънят можеше да го убие, отдавна да е мъртъв. Виждал съм го да се носи над пламъците като на скейтборд.
— Негов огън, не наш — изтъкна Сибил. — Не огънят, създаден от камъка Алфа, от частицата, която сте получили чрез Дент от боговете. Онази нощ при спояването на трите парчета лумна адски пожар.
— Как предлагаш да запалим магически огън с един-единствен камък?
— Работя по въпроса. А ти? — сопна се Сибил. — Имаш ли по-добра идея?
Не за това бе дошъл, напомни си Гейдж. Не да води спор за магически камъни и разпалване на божествен огън. Дори не знаеше защо се заяжда с нея. Сибил бе успяла, от началото до края, да приложи плана за съединяване на трите части.
— Днес имах посещение от нашия стар познайник.
— Защо не каза? — С хъс на професионалист, Куин посегна към диктофона си. — Къде, кога, как?
— На гробището, малко след като тръгнах оттук сутринта.
— В колко часа излезе? — Куин погледна Сибил. — Около десет, добре. Значи, между десет и десет и тридесет? — попита тя Гейдж.
— Горе-долу толкова. Не погледнах часовника си.
— Какъв образ прие?
— На майка ми.
Следващите думи Куин изрече с тон на приятелско съчувствие:
— О, Гейдж, толкова съжалявам!
— Правил ли е нещо подобно преди? — попита Сибил. — Да се яви в образа на някого, когото познавате?
— Нов номер е. Затова успя да ме заблуди за минута. Както и да е, изглеждаше като нея, доколкото си я спомням. Всъщност не я помня много добре. Изглеждаше като на снимките, които съм виждал.
Снимката, помисли си Гейдж, която баща му държеше на масата до леглото си.
— Беше млада — продължи той. — По-млада от мен, облечена с лятна рокля.
Седна и отпивайки от изстиналото си кафе, им предаде случката и разговора почти дума по дума.
— Ударил си го с юмрук? — попита Куин.
— Стори ми се добра идея в онзи момент.
Сибил стана, приближи се и протегна ръка към неговата. Огледа дланта, пръстите, кокалчетата.
— Заздравели са. Запитах се дали ще се възстановиш напълно, ако пряко те е наранил.
— Не съм казал, че ме е наранил.
— Със сигурност си пострадал. Ударил си звяра буквално в корема. Какви бяха раните?
— Изгаряния, ухапване. Шибанякът ме ухапа. Бие се като момиче.
Сибил наклони глава встрани, забелязвайки хитрата му усмивка.
— Аз съм момиче и не хапя… когато се бия. За колко време зараснаха?