Кал погледна Фокс, който кимна в отговор. После се наведе, целуна Куин и й прошепна:
— Каквото и да стане, стой в кръга.
— Стига и ти да стоиш вътре.
— Да не се караме, деца — каза Фокс, преди Кал да възрази. — Губим време. — После се наведе и страстно целуна Лейла. — Лейла, ти си всичко за мен. Куин, Сибил, вие сте сред малкото изключителни жени, които познавам. А вие, момчета… не бих променил нито минута от последните тридесет и една години. Когато преминем отвъд този ад, ще стисна ръцете на всички ви. Ще поискам големи, звучни целувки от жените и малко повече от моята любима.
— Това заключителната ти реч ли беше? — попита Гейдж. Камъкът в джоба му тежеше като олово. — И за мен ще има големи звучни целувки. Една в аванс.
Той сграбчи Сибил. Ако от живота му оставаха минути, щеше да отнесе спомена за вкуса й със себе си в мрака. Почувства как пръстите й смачкаха ризата му. Енергично, страстно. После тя се отдръпна от него и каза:
— Малка авансова вноска. — С бледо и решително лице, извади двете си оръжия и продължи: — И аз го усещам. Близо е.
От дълбините на черната гора прозвуча ревът му. Дърветата потрепериха и се заудряха едни в други като врагове. Покрай откритата местност огънят пращеше, хвърчаха искри, пламъците политаха нагоре.
— „Бум-бум по вратата, бейби“ — тихо затананика Куин и накара Кал да зяпне срещу нея. — Не зная защо ми хрумна точно тази — каза тя и Фокс избухна в смях.
— Супер!
После силно запя следващия стих.
— „Бум-бум, по вратата, бейби“ — повтори Лейла и извади ножа си.
— Хайде — настоя Фокс, — подкрепете ни. Не ви чувам.
Когато бликна огнен порой и въздухът се изпълни със зловоние, продължиха да пеят. Може би бе наивно, помисли си Гейдж, но бе толкова искрен израз на човешка дързост. По-въздействащ от боен вик.
Небето забълва кървав дъжд, който плющеше и съскаше по земята, надигна се вонящ дим. През него то изскочи измежду дърветата и вятърът застена като хиляди мъченически гласове.
Момчето застана сред откритата местност.
Трябваше да бъде забавно, помисли си Гейдж, трябваше да бъде смешно. Вместо това, вдъхваше ужас. Когато усмихнатото дете отвори уста, изтръгналият се от гърлото му звук изпълни света.
Но песента не секна.
Гейдж стреля, видя как куршумите се забиха в плът и от нея потече черна кръв. Писъкът разцепи земята. Създанието полетя, завъртя се в шеметни пируети, сред вихрушка от дим и прах, които се превърнаха в задушлив облак. То се преобразяваше. От момче в куче, от куче в змия, от змия в мъж, въртейки се, гърчейки се, пищейки. Но никой от тези образи не бе истински. От камъка щеше да има полза само ако демонът приемеше истинския си образ.
— Бум, бум, бум — извика Кал и скочи вън от кръга, готов да разсича отново и отново с ножа си.
Отекна стон и колкото и нечовешки да бе, в него прозвуча болка и ярост. След одобрително кимване, Гейдж бавно извади магическия камък от джоба си и го сложи в средата на кръга от запалени свещи.
Всички се втурнаха като един извън кръга, право в ада.
Кръв и огън. Един падаше, друг се надигаше. Вледеняващият студ хапеше като зъби, а зловонният дим изгаряше гърлото. Зад тях, в центъра на кръга, Свещеният камък засвятка и лумна в пламъци.
Гейдж видя нещо да нанася удар от мрака, да разкъсва гърдите на Кал. Докато приятелят му се олюляваше, Фокс продължи да замахва и разсича онова, което вече не бе там. Извика на Лейла, побутна я надолу. В този миг Гейдж видя лапа с остри нокти да замахва през дима, на сантиметри от лицето на Лейла.
— Играе си с нас — извика Гейдж.
Нещо скочи на гърба му и впи зъби в него. Опита се да го отблъсне и да се претърколи. Изведнъж тежестта изчезна, а зад него застана Сибил с ножа си, облян в черна кръв.
— Нека си поиграе — хладнокръвно каза тя. — Обичам да има тръпка.
Гейдж поклати глава.
— Назад. Всички обратно вътре!
Той скочи на крака и почти я издърпа в кръга, където Свещеният камък гореше.
— Нараняваме го. — Лейла се отпусна на колене да си поеме дъх. — Усещам болката му.
— Не е достатъчно. — Всички бяха изпоцапани с кръв, забеляза Гейдж. По всички имаше пръски и петна от нея, на демона и тяхна. И времето изтичаше. — Не можем да го надвием така. Има само един начин. — Той докосна ръката на Сибил и тя свали ножа. — Когато приеме истинския си образ…
— То ще те убие, преди сам да се пожертваш! Поне докато се бием с него, му причиняваме болка.