Единственото, което Гейдж имаше, бяха усещанията. Неописуемата болка, нещо повече от агония. Сковаващият студ, който се редуваше с убийствена жега. Хиляди нокти, хиляди зъби го разкъсваха и всяка рана болеше. Кръвта му гореше под наранената кожа, а кръвта на демона го обливаше като катран.
Мракът около него се сгъстяваше, притискаше го в ужасяваща прегръдка и той очакваше ребрата му да изпукат. Оглушителна смесица от скърцане, писъци, смях и отчаяни молби сякаш вреше в ушите му.
Дали ще го изяде жив, запита се Гейдж.
Не преставаше да пълзи и да си проправя път през тръпнещата влажна маса, затаявайки дъх от вонята, борейки се за глътка от малкото задимен въздух, който бе останал. От жегата, разкъсаната му риза димеше. Студът сковаваше пръстите му, не ги чувстваше.
Това е адът, помисли си той.
Над него, сред тази пулсираща черна маса с горящи червени очи, се намираше сърцето на ада.
Със сетни сили, които изтичаха като вода през процеп, успя да измине още сантиметър, после още един. В съзнанието му изплуваха десетки образи. Майка му държеше ръката му, докато вървяха през онази зелена ливада. Кал и Гейдж бутаха камиончета в пясъчника, който Брайън бе сковал във фермата. Заедно се спускаха с колелата си по Главната. Притискаха окървавени китки до лагерния огън. Сибил му хвърляше онзи надменен поглед през рамо. Пристъпваше към него, движеше се под него, ридаеше за него.
Почти свърши, помисли си той. Животът му преминаваше като на кинолента. Чувстваше се дяволски уморен. Вцепенен. Изпадаше в несвяст. Почти бе мъртъв. Замаян, най-сетне зърна светлината. Тунел от светини. Шибано клише.
Картите бяха на масата. Усети… или му се стори, че усеща как камъкът завибрира в ръката му. Когато се наведе назад, през свитите му пръсти заструи огън.
Светлината стана бяла, ослепителна. В съзнанието си видя силует. Мъжът сложи ръката си върху неговата. Очи, ясни и сиви, погледнаха право в неговите.
Това не е смърт. Моята кръв, нейната кръв, нашата кръв. Краят на злото в огъня.
Съединените им ръце забиха камъка в сърцето на звяра.
Сред откритата местност експлозията накара Сибил да загуби равновесие и да се преобърне като камъче в яростен океан. Светлината пламна подобно на слънце, заслепи очите й, преди всичко внезапно да утихне. За миг гората, камъкът и небето се сляха в огнена стена, а в следващия се откроиха на фона й, неподвижни като фотографски негатив.
Край гората проблеснаха два силуета, на мъж и жена в отчаяна прегръдка. За част от секундата изчезнаха и светът отново се раздвижи.
Порив на вятъра, последно лумване на пламъци. Дим пропълзя по земята и бе погълнат от нея. Докато вятърът стихваше и огънят тлееше, Сибил видя Гейдж да лежи неподвижен върху обгорялата земя.
Надигна се, побягна към него и се хвърли на земята, посягайки към гърлото му с треперещи пръсти.
— Не мога да напипам пулс!
Имаше толкова кръв. Сякаш лицето му и цялото му тяло бяха разкъсани.
— Хайде, по дяволите! — Кал коленичи и хвана едната му ръка, Фокс — другата. — Върни се!
— Да му направим изкуствено дишане — каза Лейла, а Куин вече бе седнала върху краката му и бе кръстосала ръце на гърдите му за сърдечен масаж.
Сибил наклони главата му назад и понечи да започне дишане уста в уста. В този миг зърна Свещения камък, все още обгърнат от чисто и бяло сияние. Там, беше го видяла там.
— Да го сложим върху камъка. Върху олтара. Бързо, бързо!
Кал и Фокс го отнесоха, окървавен и безжизнен, и го положиха върху треперещите бели пламъци.
— Кръв и огън — повтори Сибил няколко пъти, целуна ръката му, после устните. — Имах сън, който съм разбрала погрешно. Всички вие лежахте върху камъка, сякаш ви бях убила, а Гейдж изскочи от мрака, за да убие мен. Моля те, Гейдж, моля те. Егото ми ме подведе. Не аз, не моята вина, а всички ние около камъка и завръщането на Гейдж след победата над мрака. Моля те, върни се. Моля те.
Отново долепи устни до неговите, отправяйки молитва да усети дъха му. Сълзите й капеха по лицето му.
— Смъртта не е отговор. Отговорът е животът.
Отново го целуна и устните му трепнаха под нейните.
— Гейдж! Той диша. Той е…
— Успяхме. — Кал сви ръката си в юмрук до главата му. — Добре дошъл отново при нас.
Очите на Гейдж се отвориха и срещнаха погледа на Сибил.
— Имах… късмет.