Лейла остави бекона да се изцеди, обърна се за яйца и подскочи, щом видя Сибил.
— Господи! — Смеейки се, сложи ръка на сърцето си. — Изплаши ме.
— Извинявай. Рано си станала.
— И с хъс за бекон и яйца. — Лейла изпревари Сибил и наля кафе. — Изпържих предостатъчно бекон. Предположих, че ще слезеш, преди да съм свършила, а Фокс никога не би отказал закуска.
— Хм — каза Сибил и сипа мляко в кафето.
— Както и да е, дано си гладна, защото сякаш съм изпържила половин прасе. А яйцата са пресни, от фермата на семейство О’Дел. Взех вестника. — Лейла посочи към масата. — Защо не поседнеш с кафето си, докато приключа?
Сибил отпи първата ободряваща глътка.
— Не мога да не попитам какво си намислила, Дарнел?
— Толкова ли съм прозрачна? — Лейла направи гримаса и чукна първото яйце в купа. — Имам нужда от малка услуга, а не бих могла да подкупя Куин със закуска, дори и да беше тук, а не у Кал. Тази сутрин почивам и получих каталог с мостри на бои. Надявах се да придумам двете ви да дойдете с мен до магазина и да ми помогнете в избора на цветови съчетания.
Сибил отметна косите си назад и отпи пак кафе.
— Още един въпрос. Как ти хрумна, че някоя от нас двете ще ти позволи да се измъкнеш и вземеш решение за цветовете в бутика си, без да ти досаждаме с мнението си?
— Как наистина…
— Никой не може да избяга от моето мнение, но все пак ще хапна бекон и яйца.
— Добре, добре. Просто ми се струва лудост да мисля за бои и цветосъчетания, когато имаме грижи, свързани със съдбовни неща.
— Цветовите съчетания също са нещо съдбовно.
Лейла се засмя и поклати глава.
— Имаме си работа с демон, който желае смъртта ни и след шест седмици ще застане срещу нас с цялата си мощ, а аз съм тръгнала да гоня дивото, като започвам собствен бизнес в града, избран за бойно поле. Междувременно Фокс трябва да интервюира и обучи — за което сигурно ще трябва да му помогна — моя заместничка като офис мениджър, докато намерим начин да оцелеем и унищожим вековното зло. И се каня да му предложа да се ожени за мен.
— Не можем да престанем да живеем, защото… О-хо! — Сибил повдигна ръка и изчака, докато умът й се проясни от сутрешната замаяност. — В курса по журналистика наричахме това „поемане на инициатива“. Важна стъпка.
— Налудничаво ли е?
— Все някой трябва да поеме инициативата. — Сибил протегна ръка и взе парче бекон. — Да, разбира се, бракът е лудост… затова е нещо човешко.
— Нямам предвид брака, а предложението. Толкова е необичайно за мен.
— Да, не мога да си те представя да пълзиш пред мъж и да го умоляваш да те вземе за жена.
— Винаги съм си мислила, че когато всичко е наред, когато настъпи подходящ момент, ще очаквам любимият ми да се реши на тази стъпка, да купи пръстен и да ми предложи. — Лейла въздъхна и отново се залови да разбива яйцата в купата. — Това е типично за мен… или беше. Но вече не ме е грижа дали всичко е наред, пък и как може човек да знае, особено ние, дали моментът е подходящ? И не искам да чакам.
— Върви и го грабни, сестричке.
— Ти би ли… искам да кажа, при тези обстоятелства?
— Да, бъди сигурна.
— Чувствам… Ето го, идва — прошепна Лейла. — Не казвай нищо.
— О, възнамерявах да се раздрънкам и да хвърля шепа конфети.
— Добро утро. — Фокс погледна Сибил със сънена усмивка, а онази, с която се обърна към Лейла, бе ослепителна. — Ти готвиш?!
— Шефът ми даде половин ден почивка, така че имам свободно време.
— Твоят шеф трябва да ти дава всичко, което поискаш. — Фокс посегна към хладилника за обичайната си кока-кола и отпи, подозрително поглеждайки ту Лейла, ту Сибил. — Какво има? Какво става тук?
— Нищо. — Предвид способността му да долавя чужди мисли и чувства, Лейла размаха пръст срещу него. — Не се опитвай да надничаш. Просто разговаряхме за бутика, за мостри на бои и други подобни неща. Колко яйца искаш?
— Две. Три.
Лейла самодоволно се усмихна на Сибил, когато Фокс се наведе, за да потърка нос в шията й и да грабне парче бекон.
Сградата, в която щеше да се помещава бутикът на Лейла, бе просторна, светла и на добро място. Важни плюсове според Сибил. Лейла имаше години опит в търговията с модни облекла, както и отличен усет за стил — други големи предимства. Като се добавеше и споделяната с Фокс дарба да чете мисли и да отгатва какво точно търси клиентката, предимствата ставаха много.