— Вече сме го обмислили.
— И обсъдили — добави Куин. — Още когато реши да се захванеш с това начинание. За бога, Лейла, залагаме толкова много една на друга и на този град. Не става дума само за пари… а както би казал Гейдж, искаме да вдигнем мизата.
— Ще се постарая да потръгне. Обещавам. — Лейла изтри една сълза. — Обещавам. Зная какво означаваме една за друга, но щом ще участвате, нека всичко да е документирано и законно. Фокс ще… уреди подробностите, ще се погрижи за тази част. Мога да се справя. Вече съм убедена, че мога. — Тя обви ръце около Куин, а после притегли и Сибил в прегръдка. — Благодаря ви, благодаря ви, благодаря ви!
— Няма нужда. Не забравяй и нещо друго, което би казал Гейдж — напомни й Сибил.
— Какво?
— Че може да не доживеем до август. — Смеейки се, Сибил я потупа отзад и се отдръпна. — Мислила ли си вече за име на бутика?
— Шегуваш ли се? Разбира се. Имам цял списък с имена. Всъщност — три списъка в папка. Но ще ги изхвърля, защото току-що ми хрумна идеалното. — Лейла разпери ръце с дланите нагоре. — „Сестрите“.
Разделиха се и Лейла тръгна към кантората, Куин — да обядва с майката на Кал и да обсъждат планове за сватбата, а Сибил — обратно към дома. Искаше да потърси нещо за хелиотропа като оръжие и да проучи по-подробно легендите за разпръснатия на парченца по-голям източник на сила.
Обичаше тишината и уединението. Даваха й възможност да размишлява, да прехвърля и размества идеи като части от пъзел, докато паснат най-добре. Чувствайки нужда от смяна на обстановката, взе лаптопа и папката с разпечатани записки за камъка и слезе в кухнята. На отворена врата и прозорци, за да влиза свеж пролетен въздух, приготви чай с лед и забърка купа салата. Обядвайки, препрочете бележките си.
„07.07.1652 г. Джайлс Дент (Пазителят) носел амулет с хелиотроп в нощта, когато Лазаръс Туис (Демонът) повел тълпа заблудени хора към Свещения камък в гората Хокинс Ууд, където Джайлс живеел в малка колиба. Преди тази нощ Дент говорел за камъка, показвал го на Ан Хокинс, неговата любима и майката на синовете му, тризнаци (родени на 07.07.1652 г.). Ан загадъчно споменава за него в дневниците си, водени, след като Дент я изпратил на друго място (там, където сега се намира фермата на семейство О’Дел), за да роди в безопасност.
Следващото документирано сведение е за появата на камъка, разделен на три равни части, в шепите на Кал Хокинс, Фокс О’Дел и Гейдж Търнър след извършения от тях ритуал за кръвно братство до Свещения камък в полунощ на десетия им рожден ден (07.07.1987 г.). Ритуалът, при който била пролята кръв, освободил демона за период от седем дни, на всеки седем години, през което време влиянието му се разпространявало като зараза в Хокинс Холоу и подтиквало жителите на града към насилие, дори убийства.
Но при освобождаването на демона трите момчета добили необичайна способност за самоизцеление и ясновидски дарби. Оръжия.“
Сибил кимна, когато стигна до подчертаната дума.
Да, тези оръжия им бяха помогнали да оцелеят и да се бият. И техният източник бе камъкът от амулета, или бяха свързани с него.
Тя прегледа в записките си откъсите от дневниците на Ан Хокинс, в които се говореше за съединяване на третините, и разговорите й с Кал и Лейла. „Едно на три части, и три в едно цяло“, замислено си преповтори Сибил и изпита лек гняв към Ан, че не се е явила на нея.
Би било вълнуващо да интервюира призрак.
Започна да нахвърля мислите си, използвайки метода поток на съзнанието, който според нея бе най-ефективен. После можеше да ги доизглади. От време на време прекъсваше, за да отбележи на листче някой факт, с който да се заеме по-късно, или област, която си заслужава да проучи по-внимателно.
Чу входната врата да се отваря, но продължи работата си. „Куин се прибира рано“, нехайно си каза тя. Дори когато вратата се затвори с трясък като изстрел, не спря. „Предсватбена треска“, предположи тя.
Но вратата зад гърба й също се затръшна, резето щракна и това привлече вниманието й. Над мивката прозорецът се плъзна надолу и бавното движение й се стори по-заплашително от внезапното затваряне на вратата.
Можеше да го нарани, напомни си тя, стана и посегна към поставката за ножове на плота. Вече го бяха наранявали. Извади най-големия нож и се закани, че ако демонът е дошъл в къщата, няма да си тръгне без болка. Но инстинктът й подсказа, че е по-добре да излезе навън, отколкото да остане затворена с него вътре. Посегна към резето.