— Тогава защо й даде колата си?
— Отличен въпрос. Момент на слабост. Нямам много такива, поне от известно време насам.
Хладен гняв помрачи очите й.
— Не се и съмнявам.
— Пристигнала в Ню Йорк, от бог знае къде, и не виждала защо да не може да отседне в апартамента ми за две седмици с тайфата безделници, с които се движи напоследък. Но, господи, ключалките и кодът на охранителната система били сменени… което беше необходимо, защото миналия път, когато отседна там с приятели, бяха изпотрошили всичко, включително и една старинна ваза, принадлежала на прабаба ми, взели назаем това-онова от гардероба ми, дори кашмиреното ми палто, което никога вече няма да видя, и по сигнал на съседи пристигнали ченгета.
— Явно е голяма купонджийка — отбеляза Гейдж, когато Сибил замълча, за да си поеме дъх.
— О, само за това живее. Е, добре, твърде много бърборя. Можеш да ме слушаш или да не ми обръщаш внимание. Мариса беше по-малката и отрасна разглезена, както повечето изтърсаци, особено когато са красиви и чаровни. А тя е доста — и красива, и чаровна. През първата част от живота си имахме много привилегии. Семейството ни беше заможно. Притежаваше огромна разкошна къща в Кънектикът и други жилища на екзотични места. Учехме в най-добрите училища, често пътувахме до Европа, дружахме с децата на богати и влиятелни хора и прочие. После стана злополуката с баща ми, слепотата му…
Замълча за миг, продължавайки да върви с ръце в джобовете и поглед напред.
— Не можа да я понесе. Не виждаше и отказваше да го приеме. Един ден се заключи в библиотеката на огромния ни разкошен дом в Кънектикът. Опитаха се да разбият вратата, когато чухме изстрел. Все още имахме прислужници, те се опитаха да я отворят. Побягнах навън, заобиколих къщата. Видях го през прозореца, видях какво е сторил със себе си. Счупих стъклото, влязох вътре. Не си спомням това много ясно. Беше твърде късно, разбира се. Нищо не можеше да се направи. Майка ми изпадна в истерия, Мариса не беше на себе си, но нищо не можеше да се направи.
Гейдж мълчеше, но тя знаеше, че е от хората, които често си мълчат. Затова продължи:
— По-късно узнахме, че е имало, както се изразяват някои, „значителни финансови загуби“ след инцидента. И внезапната му смърт направи възстановяването им невъзможно, което означаваше, че ще трябва да свием разходите си. За да преодолее шока и скръбта, които за нея бяха много реални, майка ми замина с нас за Европа и пропиля цяло състояние. След една година се омъжи за хитрец, който пропиля още, придума я да му припише по-голямата част от останалото и я изостави, за да преследва по-млада плячка.
Горчилката в тона й бе толкова доловима, че Гейдж почти усети вкуса й.
— Можеше да е и по-зле, много по-зле. Можехме да сме разорени и вместо просто да се научим да живеем по-скромно, да се наложи да работим за прехраната си. По-късно майка ми се омъжи за трети път, за много добър човек. Стабилен и мил. Искаш ли да спра?
— Не.
— Добре. Когато стана на двадесет и една, Мариса получи скромно наследство, по предишните ни стандарти, както и аз. Вече бе успяла да се омъжи, с доста разточителна сватба, и да се разведе. Парите й изчезнаха бързо, сякаш ги отвя ураган. Изявява се като модел, получава прилични хонорари, когато се снима за списания и билбордове. Но най-много желае да стане звезда, по какъвто и да е начин, и живее като такава, според представата си за живот на звезда. В резултат често остава на червено и може само да използва красотата и чара си като валута. Никое от двете не ме трогва и затова обикновено не сме в добри отношения.
— Знае ли къде си?
— Не, слава богу. Не съм й казала и няма да го направя. Първо, защото, колкото и главоболия да ми създава, все пак ми е сестра и не искам да пострада. Второ, по-егоистично, за да не ми се пречка. Много прилича на майка ми, каквато беше преди третия си брак, от който най-сетне е доволна. Хората винаги са казвали, че аз съм се метнала на баща си.
— Значи е бил умен и секси?
Сибил леко се усмихна.
— Много мили думи, след като излях душата си пред теб. Неведнъж съм се питала дали приликата с баща ми означава, че няма да преживея най-тежкото изпитание, което ми поднесе животът.
— Вече си го преживяла. Ти си счупила прозореца.
Когато тя въздъхна, дъхът й затрепери и това бе предупреждение за напиращи сълзи. Но ги сдържа — голяма точка за нея — обърна се към него и го погледна с дълбоките си тъмни очи.