— Е, добре, заслужаваш награда, че беше търпелив слушател, и аз също, защото съм умна жена и зная кой може да бъде такъв.
Сграбчи ризата му и се повдигна на пръсти. Плъзна ръце по раменете му и ги обви около врата му.
Устните й бяха като топла коприна, пълна с обещания, леките им ласки го приканваха да ги вкуси, да им се наслади. Уханията й нахлуваха в него, силни и сладостни, сякаш изкусително шепнеха: „Ела, опитай още“.
Когато Сибил понечи да се отдръпне, той обхвана ханша й, карайки я отново да се повдигне. И опита още.
Тя не съжаляваше. Как би могла? Бе предложила и получи отговор. Как да съжалява за една целувка в топла пролетна вечер, от мъж, който знае точно как иска да бъде целувана?
Страстно и дълбоко, захапвайки съвсем леко.
Когато пулсът й се ускори, когато почувства тръпка в корема и това изучаване разпали у нея изгарящ копнеж, избра да изживее насладата, а не гузно да се отдръпне. Направи крачка назад, не със съжаление или предпазливост, а с ясното разбиране, че мъж като Гейдж Търнър би оценил едно предизвикателство. Решението да му го даде, несъмнено щеше да донесе наслада и на двамата.
— Твърде щедро възнаграждение — отбеляза тя. — Но можеш да задържиш рестото.
Той се усмихна.
— Рестото беше за теб.
Сибил импулсивно посегна към ръката му.
— Вечерната разходка се отрази добре и на двама ни. Да се прибираме.
Сибил седеше в хола с подвити крака и чаша чай, разказвайки на екипа за следобедното си премеждие, а Куин записваше на диктофона си.
Не спести никоя подробност, забеляза Гейдж, и дори за миг не трепна.
— Имало е кръв в къщата — подкани я Куин.
— Илюзия за кръв.
— И мухи, шум, мрак. И ти ли видя и чу всичко това — обърна се Куин към Гейдж.
— Да.
— Вратите и прозорците са били заключени отвътре.
— Отворих входната врата отвън — уточни Гейдж. — Но когато влязохме, вратата на кухнята все още беше залостена, както и прозорецът над мивката.
— Но то… момчето — бавно каза Лейла — е било отвън на прозореца. Не е влязло.
— Мисля, че не можеше. — Сибил замислено отпи глътка чай. — Щях да се изплаша много повече, ако беше затворено тук с мен. Ако можеше да влезе, според мен щеше да го направи. Успя да ми внуши да виждам и чувам… и дори да усещам нереални неща в къщата и да затвори вратата и прозореца на стаята, в която бях. А входната не. Може би е изчерпало тази част от силата си за задната врата и прозореца. Само ме накара да мисля, че входната е заключена. Каква глупачка съм. Тогава дори не се сетих за това.
— Да. — Кал поклати глава. — Само най-голямата глупачка не би се сетила, когато цялата къща е в кръв и се тресе, и вътре е непрогледен мрак, а по прозореца пълзи момче — демон.
— Сега, когато изяснихме, че Сибил напълно губи самообладание в критичен момент, нека помислим защо не е могло да влезе. — Фокс седна на пода и почеса Лъмп по главата. — Може би е като с вампирите. Някой трябва да го покани.
— О, остави Дракула на мира, да си живее в книгите и филмите. Просто не е било в стихията си. И няма да бъде — напомни им Гейдж — още няколко седмици.
— Всъщност… — Сибил смръщи вежди. — Ако изхождаме от легендите за вампира, не е невъзможно безсмъртното създание, което смуче кръв, да произхожда от този демон. В някои легенди се говори за способността му да хипнотизира жертвите или враговете си, да въздейства върху разума им. То се храни с човешка кръв. Това е по-скоро от твоята област, Куин.
— Справяш се добре.
— Е, ако проследим тази нишка, за вампирите често се говори, че се преобразяват в прилепи, във вълци… Този демон определено може да приема различни образи, което говори за вероятна връзка и с върколаците, за тях се споменава в множество легенди. Има известна вероятност тези същества да са отрочета на демона.
Тя взе бележника си и записа нещо, преди да продължи:
— Безсмъртен… Знаем, че може да приеме образ на покойник. Може би не е нов трик, както мислехме, а способност, която е притежавало, преди Дент да го окове, и едва сега, когато наближават последните Седем, успява отново да го извади от шапката си.
— Значи убива чичо Хари — предположи Фокс, — а после за забавление се връща в образа на чичо Хари, за да тормози и избива роднините.
— Определено има извратена представа за забавление — кимна Куин. — Колове ли ще дялкаме?