— Не. Но е най-добре да разгадаем как действа оръжието, което имаме. Но това е интересно. — Сибил замислено почука с молива по бележника си. — Щом не може да влезе, това ни дава малко повече сигурност и спокойствие. Някой от вас виждал ли го е в нечий дом? — попита Сибил.
— Само достига до хората в домовете им и ги подтиква да се самоубиват, да се избиват помежду си или да запалват къщите си. — Гейдж сви рамене. — Често — всички тези неща накуп.
— Навярно има начин да блокираме достъпа му или поне да го затрудним. — Лейла се плъзна от стола си и седна на пода до Фокс. — Въздейства чрез енергия, нали? И се храни с енергията на отрицателните емоции, или поне я предпочита. Гняв, страх, омраза. През всеки Седем и при наближаването им първо набелязва птици и животни, същества с по-малък мозък и по-слаб интелект от човешкия. Зарежда се от тях и преминава обикновено на хора, подвластни на някакво влияние. Алкохол, наркотици или отново отрицателни емоции. Докато добие сила.
— Този път се завръща по-силно — изтъкна Кал. — Вече е преминало през етапа с животните и успя да въздейства върху Блок Кьолер до такава степен, че едва не преби Фокс до смърт.
Лейла хвана ръката на Фокс, а Сибил се замисли.
— Бил е конкретна мишена и то не е могло да въздейства върху полицейския началник, когато е стигнал навреме, за да ги разтърве. Може би конкретната мишена дава допълнително предимство.
— Но ако ти си мишената — изтъкна Фокс, — не е никак приятно.
Сибил му се усмихна.
— Прав си, разбира се. Не само се храни от омразата, то мрази. Особено нас. Доколкото знаем, всичко, което е успяло да направи от февруари насам, е било насочено срещу един от нас или групата като цяло. — Сибил остави бележника на страничната облегалка на дивана и сви колене. — Изразходва много енергия да ни сплашва, да ни причинява болка. Днес, докато бях тук като в капан, ми хрумна нещо. Е, преди да стане тъмно и куражът ми да отслабне. Енергията му се изчерпва. Можем да го подмамим да изразходва повече. По-силно е, да, и ще става все по-силно, но всеки път, когато направи голямо шоу, следва затишие. Нужно му е време за презареждане. Може би няма начин да пресечем или отслабим влиянието му, но има начин да го отклоним. Ако е заето да преследва нас, силата на въздействието му върху Холоу ще намалее.
— Категорично мога да заявя, че е изразходвало доста, за да ни преследва, и все пак е успявало да всява хаос в Холоу.
Сибил кимна на Фокс.
— Защото винаги сте били в Холоу и сте се опитвали да спасявате хората и да се борите с него.
— Какъв избор имаме? — попита Кал. — Не можем да ги оставим незащитени.
— Вероятно няма да се нуждаят от толкова защита, ако отвлечем вниманието му.
— Как? И къде?
— „Как“ може би е труден въпрос… — започна Сибил.
— Но на втория отговорът е „до Свещения камък“. Опитахме — продължи Гейдж. — Преди четиринадесет години.
— Да, прочетох това в записките на Куин, но…
— Помниш ли последния ни поход дотам? — попита я Гейдж. — Беше като разходка по плажа в сравнение с преминаването през Хокинс Ууд точно преди Седемте.
— Онзи път успяхме, през по-миналите Седем. На косъм — добави Фокс. — Хрумна ни, че може би ще го спрем, като повторим ритуала по същото време, на същото място. В полунощ, на рождения ни ден, в навечерието на Седемте. Но безуспешно. Когато се върнахме в града, вече бе настанал ужас. Беше една от най-страховитите нощи.
— Защото не бяхме тук, за да помагаме — довърши Кал. — Оставихме града без защита. Как да поемем отново такъв риск?
Сибил понечи да заговори, но засега реши да се откаже от идеята.
— Е, да се върнем на камъка. Това е един от новите елементи, които ни дават предимство. Правя проучвания в няколко насоки. Днес щях да се поровя по-дълбоко, ако не бях грубо прекъсната. Ще продължа утре. Освен това предлагам, ако си съгласен, Гейдж, да пробваме нещо заедно, както Кал и Куин, Фокс и Лейла.
— Искаш секс? Винаги на твоите услуги.
— Много мило, но имах предвид обединяване на дарбите. Имаме миналото. — Тя посочи към Кал и Куин. — Имаме настоящето, благодарение на Фокс и Лейла. А ние с теб виждаме бъдещето. Може би е време да се опитаме заедно да надникнем по-далеч или да го видим по-ясно.
— Аз съм „за“, ако си готова.
— Какво ще кажеш за утре? Ще дойда с колата си у Кал около един.