— А, относно това… — Кал прочисти гърлото си. — Мисля, че след днешната случка трябва всеки от нас да остава по-малко сам, доколкото е възможно. Първо, никой не бива да е сам тук или в моята къща нощем. Можем да се разпределим така, че да има поне двама, най-добре трима, на едно място. А през деня да се движим по двойки, винаги когато е възможно. Не бива да караш до дома ми сама, Сибил.
— Нямам възражения по отношение на сигурността и това, че колкото сме повече, толкова сме по-силни. Е, кой ще бъде другарче на Фокс всеки път, когато пътува до Хейгърстаун, до съда? А на Гейдж, когато фучи насам-натам?
Фокс тъжно поклати глава срещу Кал.
— Предупредих те.
— За ваше успокоение, не се чувствам обидена, че искате да защитите мен и приятелките ми. — Сибил се усмихна на Кал. — И съм съгласна, че не бива да се делим твърде често. Но е невъзможно и неосъществимо никой от нас да не остава сам дори за миг. Остават шест седмици. Мисля, че всички можем да си обещаем да бъдем разумни и предпазливи. Аз лично нямам намерение да слизам в мазето със запалена свещ посред нощ, за да проверя откъде идва някакъв странен шум.
— Утре аз ще дойда тук — каза й Гейдж.
— Не, защото въпросът е принципен. Мисля, че ще имаме повече късмет с това у Кал. В тази къща все още има…
— Следи от влиянието му — довърши Куин и потърка коляното на Сибил. — Ще изчезнат.
— Да, зная. Е, докато решавате кой ще спи тук, аз отивам да си легна. — Сибил стана и погледна Гейдж. — До утре.
Искаше да вземе дълга отпускаща вана, но й приличаше на слизане в тъмно мазе. Неслучайно и двете бяха клишета от филми на ужасите. Задоволи се с всекидневния бърз душ и втриване на овлажняващ лосион. Когато посегна да отвори сгъваемото легло, Куин влезе при нея.
— Ние с Кал ще останем.
— Добре, но не е ли по-разумно да се приберете у дома с Гейдж?
— Фокс и Лейла ще спят у Кал. Аз искам да съм тази нощ.
Разбрала, Сибил усети парене в очите. Седна на ръба на леглото, хвана ръката на Куин и я повдигна към бузата си, когато Куин седна до нея.
— Всичко беше наред, преди светлината да изчезне. По-скоро бях заинтригувана, отколкото изплашена. После стана тъмно и не виждах нищо. Това беше най-ужасното.
— Зная. Мога да спя при теб.
Сибил поклати глава и я отпусна на рамото й.
— Достатъчно е, че ще бъдеш от другата страна на коридора. Всички почувствахме онези следи от влиянието му, грозното петно, което е оставило върху къщата, нали? Боях се, че съм само аз, че ме обзема параноя.
— Всички го усетихме. Ще изчезне, Сиб. Ние браним територията си.
— Никога няма да разбере какво означаваме една за друга и какво има помежду ни. Никога няма да разбере и как ти знаеш, че тази нощ ще спя по-спокойно, ако си в къщата, както и че ще се почувствам по-добре, след като поговоря с теб насаме за минута.
— Това е едно от нещата, с които ще го надвием.
— Вярвам, че е така — въздъхна Сибил. — Мариса се обади.
— По дяволите.
— Беше… за обичайните глупости. „Може ли това? Даваш ли онова? Защо си толкова лоша?“. Като капак на всичко в този ужасен ден. Засипах Гейдж с голяма част от историята за семейните ни неволи.
— Сериозно?
— Да, зная, че не е в стила ми. Направих го в момент на слабост, но бързо се овладях. Той не каза много, но онова, което каза, беше точно на място. После го зашеметих с целувка.
— Е — Куин приятелски я потупа по рамото, — крайно време беше.
— Може би, не зная. Не зная дали би усложнило или опростило нещата, или не би променило нищо. Сигурна съм, че ако правя секс с него, ще бъде страхотен, но също толкова съм сигурна, че е рисковано, колкото да сляза в мазето нощем, за да проверя какво дрънчи.
— Може би, но ще сте двама, така че няма да слезеш сама.
— Вярно. — Сибил нацупи устни, свеждайки поглед към краката си. — Това ще ми донесе утеха, когато психопатът с брадвата ни съсече и двамата.
— Поне първо ще сте правили секс.
— Страхотен секс. Ще си помисля. — Сибил притисна рамото на Куин. — Върви да се гушкаш с твоя симпатяга. Аз ще опитам да се отпусна с малко йога, преди да си легна.
— Обади се, ако имаш нужда от нещо.
Сибил кимна. Това бе ценното, помисли си тя, когато Куин излезе. Постоянната величина в живота й. Ако се нуждаеше от Куин, трябваше само да се обади.
Пета глава
Тя бе в съня му и в съня бе дошла в леглото му. Устните й, топли и жадни, трескаво се сливаха с неговите. Тялото й, стройно и гъвкаво, се извиваше към него, дългите й ръце и крака го обгръщаха и бе завладян от топлината, от уханието й. От женствеността й.