Великолепните й буйни коси, тъмни на фона на белите чаршафи, бяха разпилени около лицето й и дълбоките й, неустоими очи го гледаха.
Тя се надигна. Разтвори се. Прие го в себе си.
В съня си усещаше как кръвта му пулсира, а сърцето бие като юмрук в гърдите му. Радост и отчаяние се сливаха в един неудържим порив. Прикован, вцепенен, отново всмука устните й. Вкусът й го изгаряше като треска, докато телата им препускаха заедно. Все по-бързо и по-бързо.
Стаята около тях се изпълни с кръв и огън.
Тя издаде вик, ноктите й се впиха в гърба му сред бушуващото море от кървави пламъци. И думата, която изрече, докато то ги поглъщаше, бе bestia.
Събуди се, отново призори. Трябваше да престане, помисли си Гейдж. Никак не обичаше да става рано, а сега му се струваше, че е обречен на това. Нямаше да заспи пак след малкия видеоклип, сътворен от подсъзнанието му. Жалко, че такъв обещаващ сън бе взел рязък обрат точно при… кулминацията.
Не можеше да разгадае символиката, докато се взираше в тавана на стаята за гости у Кал. Но лесно се досети за източника на най-вълнуващата част от нощното забавление.
Той бе мъжкар. Страстен мъжкар.
Освен това повече му допадаше фантазия, в която тя идва при него, отколкото той да я преследва. Неотдавна бяха сключили споразумение по този въпрос. Как се бе изразила? „Ти няма да ме сваляш и аз няма да се преструвам, че искам да бъда съблазнявана.“
Споменът го накара да се усмихне в полумрака. Но ако тя направеше първата крачка, нямаше шанс, що се отнасяше до него. Предизвикателството бе да я омае и провокира да стори тази крачка, вярвайки, че идеята е била нейна.
Отново се сети за ужасяващия завършек на прелюдията в съня. Можеше да припише това на собствената си цинична, песимистична природа или да го приеме като извинение. Или като предупреждение. Ако допуснеше да хлътне по нея — защото в съня имаше не само секс, а дълбока връзка — и двамата щяха да платят жестока цена. Кръв и огън, помисли си той, както обикновено. И не бе изрекла името на любимия си, когато бе завладяна от страст и огън, а bestia.
Латинската дума за звяр. Мъртъв език, използван от мъртви богове и закрилници.
Просто казано, сексът щеше да ги разсейва и Голямото зло щеше да ги връхлети, когато са безпомощни. И трите възможности сочеха, че е най-разумно да потиска нагона си, поне по отношение на Сибил Кински.
Гейдж се измъкна от леглото. Един душ щеше да отмие съня и поривите, които бе събудил. Умееше да контролира поривите си. Щом бе неспокоен и възбуден, значи се нуждаеше от добра игра и секс. Имаше начин да получи и двете. С кратка разходка до Атлантик Сити щеше да задоволи тези потребности, без усложнения или последици.
А двамата със Сибил щяха да използват сексуалното напрежение помежду си като източник на енергия за по-важни неща. Разбира се, ако спечелеха битката, ако оцелееха, със сигурност щеше да потърси начин да я вкара в леглото си. Тогава щеше да разбере дали кожата й е толкова съвършена, колкото изглежда, дали тялото й толкова гъвкаво…
Тези мисли нямаше да му помогнат да овладее поривите.
Подсуши се, реши да се обръсне (какво толкова?), после нахлузи дънки и черна тениска, защото му бяха под ръка. Когато тръгна към стълбите, чу шепот и тих закачлив смях зад затворената врата на спалнята. Влюбените гълъбчета се бяха събудили рано и вече си гукаха, каза си той. Най-вероятно това щеше да трае дълго и имаше време да слезе в кухнята и спокойно да изпие чаша кафе насаме.
Включи първата кафеварка за деня и докато размишляваше, излезе от къщата и закрачи към пътя и пощенската кутия. Градината пред къщата на Кал бе пълна с ярки цветове. Азалиите, един от малкото декоративни храсти, които Гейдж разпознаваше, бяха разцъфнали в цялото си великолепие. Клоните на някакво крехко дръвче бяха натежали от розови цветове. Всички тези багри и форми грееха край чакълената алея, весели като детски лица, а отвъд тях се простираше гората, сред чиито гъсти зелени клони се криеха безброй тайни, носещи радост и ужас.
Звучаха птичи трели, ромонът на потока и хрущенето на камъчета под краката му. Някои от разцъфналите храсти бяха ароматни и уханието им се носеше във въздуха под слънцето, чиито лъчи проникваха между клоните и игриво пробягваха по повърхността на потока.