Успокояват, помисли си той, звуците, уханията, гледките. За човек като Кал мястото безспорно бе съвършено. Самият Гейдж преживяваше приятни мигове тук, макар и за кратко, призна той, докато посягаше към синята кутия, за да извади сутрешния вестник. Винаги, когато се завръщаше, почувствал нужда от компанията на Кал и Фокс. Но ако престоят му тук се проточеше твърде дълго, започваше да копнее за неон, изкуствена трева, клаксони и тълпи. За оживлението, енергията и анонимността на казино или град.
Ако убиеха копелето и останеха живи, щеше да замине някъде за няколко седмици. През септември трябваше да се върне за сватбата на Кал, но междувременно навън го очакваше широкият свят и много карти за раздаване. Може би Амстердам или Люксембург, за разнообразие.
Или, ако му провървеше със Сибил, би предложил Париж. Романтика, секс, комар и мода, всичко — с един удар. Идеята щеше да й хареса. В края на краищата, тя споделяше страстта му към пътуванията и добрите хотели. Едно пътуване заедно бе добър начин за отпразнуване на оцеляването им след тридесет и първия му рожден ден.
Неизбежно щеше да му носи късмет. Добър или лош, все още не знаеше, но жена като нея не можеше да не наклони везните. Би се обзаложил, че ще ги наклони в негова полза.
Няколко седмици — само забавления, без обвързване, после щяха да се върнат, за да видят как приятелите им надяват хомота, а после да се разделят. Добър план, реши Гейдж, който лесно можеше да бъде променен в зависимост от обстоятелствата.
С вестника под мишница, той тръгна обратно към къщата.
Жената стоеше от другата страна на малкия мост над потока. Косите й бяха разпуснати по раменете и блестяха, бледозлатисти на нежната слънчева светлина. Дългата й рокля бе синя, с висока яка. Сърцето му подскочи, когато позна Ан Хокинс, покойница от столетия.
Но само за миг, за един кратък миг, когато се усмихна, Гейдж съзря в нея майка си.
— Ти си последният от синовете на синовете на моите синове. Идваш от мен и плода на любовта ми, на страст и хладнокръвно, жестоко жертвоприношение. Преди да се пробуди вяра и надежда, и трябва да ги поддържаш. Вие сте видението. Ти и онази, която идва от мрака, вашата кръв, неговата кръв, нашата кръв. Това направи камъка отново цял. С това сте благословени.
— Дрън-дрън — каза той и се запита дали боговете ще го накажат, че се подиграва с призрак. — Защо не ни кажеш как да го използваме, да приключим по-скоро и продължим живота си?
Ан Хокинс наклони глава и Гейдж можеше да се закълне, че погледът й бе майчински.
— Гневът също е оръжие, ако е използван съобразително. Той направи всичко възможно, даде ви всичко необходимо. Трябва само да прозрете, да се доверите на онова, което знаете, и да приемете онова, което ви е дадено. Плаках за теб, момче.
— Благодаря, но сълзите не ми помогнаха особено.
— Нейните ще помогнат, когато ги пролее. Не си сам. И никога не си бил. От кръвта и огъня се родиха светлината и мракът. С кръв и огън, едното ще надделее. Ключът за вашите видения, за отговорите, е в ръката ти. Завърти го и ще видиш.
Когато образът й избледня, Гейдж остана на място си. Типично, помисли си той, типично за жените. Просто не можеха да поднасят нещата просто. Ядосан, премина по моста и се изкачи през стръмната ливада до къщата.
Влюбените гълъбчета бяха в кухнята, което означаваше, че е пропуснал шанса си да пийне кафе на спокойствие. Прегръщаха се и се мляскаха пред проклетата кафеварка.
— Стига толкова.
Гейдж побутна Фокс с рамо да се отдръпне от кафеварката.
— Все още не е изпил първата си чаша. — Фокс леко притисна Лейла, преди да вземе вече отворената кока-кола. — Затова е кисел.
— Искате ли да ви спретна нещо за закуска? — предложи Лейла. — Имаме време, преди да тръгнем към кантората.
— Много си свежа — мрачно отбеляза Гейдж, извади кутия зърнена закуска от шкафа и си взе шепа. — Няма нужда. — После присви очи, когато Фокс разгърна вестника. — Аз слязох да го взема, аз ще го прегледам пръв.
— Просто проверявам резултатите от мачовете, всезнайко. Случайно да ти се намира някое щруделче?
— Господи, колко си жалък.
— Ти ядеш зърнени топчета от кутия, приятел. Пий си кафето.
Гейдж намръщено сведе очи. Имаше право. Когато най-сетне кафето разсея сприхавостта му, погледна Лейла с приветлива усмивка.
— Хей, добро утро, Лейла. Не каза ли нещо за приготвяне на закуска?