Тя се засмя.
— Добро утро, Гейдж. Мисля, че споменах, в момент на слабост. Понеже съм в слънчево настроение, ще приготвя.
— Чудесно. Благодаря. Докато си заета с това, ще разкажа и на двама ви за срещата, която имах при сутрешната си разходка.
Лейла застина с ръка върху дръжката на хладилника.
— Върнало се е?
— Не то. Тя. Въпреки че не се знае дали призраците имат пол. Не съм се замислял.
— Ан Хокинс. — Фокс захвърли вестника. — Какво е посланието?
Гейдж доля кафето си и им разказа.
— Вече всички са я виждали, по един или друг начин, освен Сибил.
Лейла сложи голяма чиния с пържени филийки на барплота.
— Да, сигурно адски ще се ядоса. Сибил — добави Гейдж, докато си вземаше две филийки.
— Кръв и огън. Определено ги има в изобилие, и в реалността, и в сънищата. И те събраха парчетата от камъка в едно. Идеята беше на Сибил — спомни си Фокс. — Вероятно отново ще й хрумне някаква.
— Ще й кажа, когато се видя с нея днес.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре. — Фокс щедро поля купчината филийки пред себе си със сироп. — С Лейла ще се отбием в квартирата на път за кантората.
— Ще иска да го чуе и от мен, когато дойде тук.
Фокс отхапа и се усмихна на Лейла.
— Страхотни са.
— Е, не са щруделчета.
— По-хубави са. Сигурна ли си, че не искаш да дойда с теб в банката следобед? Не се и съмнявам, че документите ти са изрядни, но…
— Няма нужда. Днес графикът ти е натоварен. Освен това имам две инвеститорки и не кандидатствам за голям кредит.
Значи бяха приключили с призраците, помисли си Гейдж, и щяха да обсъждат заеми и лихви. Престана да ги слуша и запреглежда заглавията във вестника, който бе откраднал обратно от Фокс. Изведнъж дочу интересна реплика.
— Сибил и Куин ще инвестират в магазина ти?
— Да. — Усмивката на Лейла сияеше като слънце. — Страхотно е. Надявам се — и за тях… Ще направя всичко възможно да бъде. Просто е невероятно, изумително, имат такава вяра в мен. Знаеш как е. Нещо, което вие с Кал и Фокс винаги сте имали.
Гейдж предполагаше, че е права. Съдбите на шестимата се преплитаха и в този аспект. Ан бе казала, че не е сам. Никой от тях не беше, осъзна той. Навярно в това се криеше шансът им.
Когато остана сам в къщата, прекара час в писане и четене на имейли. Имаше познат в Европа, професор Линц, експерт по демонология и легенди. Бе пълен с многословна риторика и сложни теории, в които според Гейдж имаше и доста съществена информация.
Колкото повече листчета пуснеш за томболата, толкова по-голям шанс имаш да спечелиш. Не бе излишно да се допита до мнението на Линц за най-новата хипотеза на Сибил. Дали хелиотропът — техният камък — бе частица от огромен, мощен източник на магическа сила?
Докато пишеше, Гейдж поклати глава. Ако някой извън тесния му кръг от приятели узнаеше, че прекарва голяма част от времето си в проучване на легенди за демони, щеше да умре от смях. Но познатите му извън кръга виждаха само онова, което им показваше. Никого от тях не можеше да нарече „приятел“.
Познати, играчи, любовници. Понякога спечелваха парите му, понякога той техните. Понякога получаваха почерпка или го черпеха питие. А с жените, далеч от игралната маса, си подаряваха по няколко приятни часа или дни, ако и двамата имаха възможност.
Мимолетни срещи и раздели.
Защо ли това за миг му се стори по-жалко, отколкото възрастен мъж да иска щруделче за закуска?
Ядосан на себе си, прокара пръсти през косите си и се залюля назад на стола. Правеше каквото му харесва, живееше както желае. Дори пристигането му тук, за да се изправи срещу Голямото зло, бе негов избор. Ако не оцелееше след първата седмица на юли, щеше да е жалко. Но нямаше на кого да се сърди. Бе поживял тридесет и една години и бе видял света така, както искаше. Понякога беше живял доста разточително. Предпочиташе да оцелее и да си го позволи още няколко пъти. Още няколко хвърляния на заровете, още няколко раздадени ръце. Но в обратния случай щеше да се примири със загубата.
Вече бе постигнал най-важната цел в живота си. Беше се измъкнал от Холоу. И от петнадесет години насам, когато някой вдигнеше юмрук срещу него, жестоко отвръщаше на удара.
Старият бе пиян в онази нощ, спомни си Гейдж. Мъртвопиян след падането от нестабилната скала, върху която се бе крепил няколко месеца. Винаги ставаше по-лош, когато падне, отколкото когато е долу на пътеката и залитайки, тътри крака по нея.