Выбрать главу

Беше лято, спомни си той. От онези августовски нощи, в които дори въздухът е плувнал в пот. Жилището бе чисто, както и старият. Но изпълненият с мирис и пот въздух достигаше до третия етаж над боулинг центъра, задържаше се там и сякаш се надсмиваше на постоянно бръмчащия климатик на прозореца. Дори след полунощ бе задушно и още щом прекрачи прага, Гейдж съжали, че не е отишъл да преспи у Кал или Фокс.

Но бе имал нещо като среща, а в такъв случай човек трябваше да се отдели от приятелите си, ако се надява да му провърви.

Предположи, че баща му си е легнал и спи, или се опитва да заспи, и безшумно свали обувките си, преди да тръгне към кухнята. Имаше кана, полупълна със студен чай — евтина разтворима напитка, която винаги беше твърде горчива, или твърде сладка, независимо как е разтворена. Но все пак изпи две чаши, преди да потърси нещо, с което да оправи вкуса си.

Хапваше му се пица. Залата и барчето бяха затворени, така че там нямаше шанс. Намери половин порция супа топчета, навярно отпреди няколко дни. Но тийнейджърите не се впечатляваха от дребни подробности.

Изяде я студена, застанал до мивката.

Изми и разтреби след себе си. Твърде ясно помнеше каква миризма се носеше в апартамента, когато баща му се наливаше. Развалена храна, неизхвърлен боклук, пот, застояло уиски и цигарен дим. Добре че въпреки жегата едва можеше да се диша. Не ухаеше както в къщите на Кал и Фокс. Там винаги имаше свещи, цветя или от онези сладникави купички с розови листенца. И женствен аромат, който навярно идваше от кожа, намазана с лосиони и напръскана с парфюм.

Това жилище приличаше на бърлога в сравнение с тях, не беше място, на което би довел момиче, помисли си той, когато се огледа наоколо. Но най-сетне изглеждаше прилично. Мебелите бяха стари и изтъркани, а стените се нуждаеха от боядисване. Може би през есента, когато захладнееше, със стария щяха да поосвежат дома си.

Може би щяха да си купят нов телевизор, произведен през последното десетилетие. Положението бе стабилно почти, когато и двамата работеха по цял ден през лятото. Бе спестявал от заплатата си за нов уокмен, но можеше да помогне с част от парите. Оставаха още две седмици, докато започне училище, още две заплати. Хубаво бе да помислят за нов телевизор.

Остави чашата си и затвори шкафа. Чу стъпките на баща си по стълбите. И разбра.

Оптимизмът му се изпари. Онова, което остана в него, застина като камък. Глупаво, помисли си той, глупаво си бе позволил да повярва, че старият ще остане трезвен. Глупаво бе да вярва, че някога тази дупка ще заприлича на дом.

Тръгна към стаята си, влезе и затвори вратата. После си каза: „Не, по дяволите. Нека чуя какво оправдание ще намери старият пияница“.

Застана с палци в джобовете на дънките си и дързостта на тореадор, готов да размаха червения плащ срещу бика.

Баща му блъсна вратата.

Бил Търнър залитна и се подпря на касата. Лицето му бе зачервено от изкачването, от жегата, от алкохола. От другия край на стаята, Гейдж усети миризмата на уиски и на потта, бликаща от него. По тениската му имаше петна от нея, на подмишниците и около подгизналото деколте. Той погледна Гейдж с премрежени очи, в които се четеше злоба.

— Какво зяпаш, мамка му?

— Един пиян мъж.

— Само няколко бири с приятели, не ме изкарвай пияница.

— Явно съм се излъгал. Зяпам един пиян лъжец.

Злобата ставаше все по-осезаема. Като заплашително съскане на змия.

— Мери си приказките, малкият.

— Как можах да повярвам, че ще издържиш?

Но бе издържал, близо пет месеца. Бе останал трезвен и около рождения ден на Гейдж и това го бе накарало да повярва. За първи път, откакто бе поел по пътя на пияниците, Бил Търнър бе успял да се отклони от него за рождения ден на Гейдж.

Това разочарование, това предателство бе по-жесток удар от всяко стоварване на колана върху гърба му. То попари и последната капка надежда, която му бе останала.

— Няма да ми се бъркаш, по дяволите — сопна се баща му. — Тази къща е моя. Не ми казвай какво да правя под собствения си покрив.

— Покривът е на Джим Хокинс и плащам наем за него, също като теб. Пак си пропил заплатата си.

— Няма да ти отговарям. Млъквай или…

— Или какво? — предизвикателно попита Гейдж. — Толкова си пиян, че едва стоиш на краката си. Какво ще направиш? А и какво ме интересува — довърши той с презрение, обърна се и закрачи към стаята си. — Дано прегрееш до смърт, та да се свърши веднъж завинаги.