Выбрать главу

Овърхолт обясни за опитите, извършени с мост­рите от метеорита.

— Това не е добре – притесни се президентът. – Лес­но може да ни обвинят, че метеоритът е попаднал в лоши ръце, защото ЦРУ се е издънило.

— Тогава ви моля да ми направите една услуга – ре­че Овърхолт. – Трябва тайно да арестуваме майката на сина на Хикман – без заповед, без адвокати.

— Да я лишите от правата й въз основа на Патрио­тичния закон* ли? – попита президентът.

[* Providing Appropriate Tools Required to Interupt and Obstruct Terrorism – закон, подписан на 26 октомври 2001 г. от президента Буш, които дава по-големи правомощия на службите за сигурност във връзка с борбата с тероризма. – Б.ред.]

— Точно така, сър – потвърди Овърхолт.

Президентът се замисли за миг; Колкото и да му се искаше всичко това да приключи, отвличането на аме­рикански граждани от домовете или офисите им без обяс­нение му изглеждаше като диктатура. Президентът из­ползваше сила само когато заплахата беше огромна.

— Действайте тогава – каза той накрая, – но я приберете безшумно.

— Имайте ми доверие, сър – обеща Овърхолт, – Никой няма да разбере, че я няма.

Шестима мъже от оперативния отдел на ЦРУ обг­радиха дома на Мишел Хънт в Бевърли Хилс по-късно същия следобед. Щом се върна от галерията след работа, те я отвлякоха, докато спираше в гаража. В седем часа вечерта беше отведена до летище „Санта Моника“ и натоварена на правителствен самолет за Лондон. Самолетът вече прекосяваше река Колорадо над Аризона, когато агентите от ЦРУ започнаха да обяс­няват положението. Щом свършиха, тя попита:

— Значи какво – аз съм стръвта ли?

— Не знаем още – отговори един от агентите. Мишел Хънт кимна и се усмихна.

— Не познавате бащата на сина ми. За него хората са като вещи, използва ги и ги изхвърля, ако се нало­жи. И да го заплашите, нищо няма да постигнете.

— Имате ли по-добра идея? – попита агентът. Мишел Хънт се замисли по въпроса.

Кражбата на три камиона в новогодишната нощ бе­ше лесна операция. Паркингът с камиони в покрайнините на Лондон бе почти безлюден. Само едно гише за обслужване на товарни камиони беше отворено и в не­го работеше един-единствен човек. Останалите мъже от екипажа на „Фри Ентърпрайз“ просто влязоха, вързаха служителя и взеха ключовете, които им трябваха. Никои нямаше да провери чак до сутринта.

Дотогава товарът щеше да е преместен и камионите изоставени

Скот Томпсън, командирът      на      отряда      от      „Фри Ентърпрайз“ досега беше демонстрирал желязна решителност. Запази самообладание, докато дежурният офицер на фрегатата с крилати      ракети      не      го      върза здраво за една маса.

— Настоявам да разбера какво става – каза Томпсън, по челото му започнаха да избиват капчици пот.

Дежурният офицер просто се усмихна. После вра­тата се отвори и доктор Бърг влезе в лечебницата. Стискаше куфарче. Застана до мивката и започна да си мие ръцете. Томпсън се напрегна да види мъжа, но беше здраво вързан и едвам движеше врата си. Звукът от течаща вода се заби като нож в сърцето му.

Трите камиона влязоха в паркинга на фабриката в Мейдънхед и заобиколиха зад сградата, където се на­мираха товарителниците. Приближиха се на заден ход към рампите, после изгасиха двигателите и сля­зоха от камионите.

Холпърт и Хорнсби останаха на пост отзад, а Барет и Райс наблюдаваха отпред. Освен ролс-ройса и даймлера седан на паркинга близо до входа фабрика­та изглеждаше празна. Холпърт изчака мъжете да влязат и после прошепна по радиото:

— Приближаваме се, за да разберем какво можем да видим.

— Ще влезем отпред – уведоми го Райс.

Вътре в сградата Роджър Ласитър седеше в каби­нета и гледаше Хикман.

— В празничен ден няма как да разбера дали парите са били преведени.

— Знаеше това, когато пое работата. Просто ще трябва да ми повярваш.

Кутията с метеорита стоеше на бюрото между два­мата мъже.

— Не съм от доверчивите – сви устни Ласитър, – за разлика от теб.

— Уверявам те, че ще ти бъде платено.

— Къде отива метеоритът? – попита Ласитър.

Хикман се почуди дали да му отговори.

— В Кааба – бързо отвърна той.

— Душата ти е черна – рече Ласитър и се изправи, но пак казвам, и моята е същата.

Ласитър излезе от кабинета и мина през главния вход. Докато се качваше в даймлера, Райс тайно нап­рави няколко снимки.

≈ 44 ≈

Слизайки към халето с метеорита в ръце, Хикман видя как двама мъже излизат от камионите си и се приближават от задната страна на сградата. Срещ­наха се по средата на пътя.