— Видяхте ли контейнерите? – попита Хикман.
— Трите до вратата? – попита един от мъжете.
— Да – потвърди Хикман и закрачи към товарните платформи, мъжете го последваха. – След като ги приготвя, искам да ги качите на камионите и да ги закарате до „Хийтроу“.
Хикман беше почти до задната врата.
— Донесохме покритието, което наредихте – каза един от мъжете.
— Чудесно – кимна Хикман и се приближи до машината за смилане.
— Подайте ми го.
Един от мъжете вдигна една торба от пода, разклати я и му я подаде.
Кабрило и екипът му чакаха в предоставения им рейнджроувър при хеликоптер в Батърсий, когато Флеминг се обади по мобилния. Адамс точно се спускаше над Темза и завиваше, за да се приземи.
—Хуан – рече Флеминг – току-що научихме нещо, което ще ти се стори интересно – свързано е с метеорита ти. Наречи го отплата за това, че ни помогна с бомбата.
Шумът от приближаващия се хеликоптер се усилваше.
— Какво е то? – извика Кабрило.
— Пристигна от топ агента ни в Саудитска Арабия – отвърна Флеминг. – Точното място, където мюсюлманите се молят по пет пъти на ден в Мека, се нарича Кааба. Специален храм, в който има интересен артефакт.
— Какъв артефакт? – попита Кабрило.
— Черен метеорит, който според легендата бил намерен от библейския Авраам, или по тяхному Ибрахим. Храмът е самото сърце на исляма.
Кабрило не знаеше какво да каже.
— Благодаря, че ме предупреди – промърмори накрая. – Скоро ще ти се обадя.
— Реших, че трябва да знаеш. Обади се на МИ-5, ако можем да ти помогнем с нещо. Длъжници сме ти.
Холпърт бръкна в раницата, която си носеше от „Орегон“, и сложи проследяващи устройства и на трите камиона. После монтира микрофон ниско долу на стената близо до вратата. Махна на Хорнсби и двамата мъже се оттеглиха обратно при дърветата.
След като се скри на безопасно място, прошепна в радиостанцията:
— Том, какво е положението?
Райс и Барет бяха монтирали подобни микрофони близо до предната стъклена врата. Току-що се бяха притаили зад стената в края на паркинга.
— Имаме връзка – прошепна в отговор той.
— Сега само ще чакаме и ще слушаме – рече Холпърт.
Екипът на Хикман работеше мълчаливо. След като използва преносимата пръскачка за боя, за да запечата херметически контейнерите с втечнена пластмаса, един от мъжете проби две малки дупки в металните им стени. Едната беше близо до тавана, на височината на гърдите, другата ниско долу, на височината на глезените.
В дупките бяха направени нарези и вкарани малки тръби.
Когато всичко бе готово, Хикман нареди.
— Маски! – само толкова каза.
Петимата мъже бръкнаха в саковете си и си поставиха противогази на устата и носа. После един от тях прикачи въздушна помпа към тръбата в долната част на контейнера и я включи. Помпата започна да изсмуква въздуха. След като направи три резки върху флакона с отрова, за да го раздели на три, Хикман изсипа течността в малък контейнер от неръждаема стомана и го завинти в горния отвор. Като внимателно следеше часовника на ръката си, отброи времето, необходимо за вкарването на вируса в големия контейнер, разви малкия и завинти херметическа капачка върху тръбата.
Остави въздушната помпа да работи, още трийсет секунди, за да създаде лек вакуум, махна я и завинти херметическа капачка и в долната част. Докато минаваше към следващия контейнер, един от мъжете напръска двете капачки с течна пластмаса, за да е сигурно, че са херметически затворени. Докато Хикман впръскваше отровата в контейнерите, друг член на екипа пръскаше метеорита с втори пласт от специалното покритие върху пода на фабриката. Въртеше сферата, за да положи слоя от всички страни, а когато приключи, я вдигна и я върна обратно в кутията.
Хикман тъкмо довършваше запечатването на контейнерите. Изнесе празния флакон с отрова, откри свободно място на пода. Напръска го с бензин, запали една кибритена клечка и я хвърли. Избухнаха пламъци. Останалите четирима мъже при контейнерите извадиха малки газови горелки, подобни на тези, с които водопроводчиците заваряваха тръбите. Запалиха ги, вдигнаха пламъците високо и ги размахваха из въздуха в продължение на пет минути.
— Добре – рече Хикман, – отворете вратите, без да сваляте маските.
Един от мъжете се запъти към товарните врати и натисна електрическото задвижване и на трите платформи. После шофьорите излязоха дръпнаха въжетата на руданите отзад на кабините на камионите и започнаха да теглят контейнерите върху ремаркетата. Щом ги натовариха, Хикман се качи до шофьора на първия камион и махна на останалите да тръгват.