Щом се отдалечи на достатъчно разстояние вдигна палец към Адамс и робинсънът излетя от площадката.
След няколко минути хеликоптерът беше обратно в Лондон и се носеше в посока Мейдънхед. Разстоянието беше трийсет и осем километра и щяха да пристигнат след дванайсет минути.
Двамата пилоти все още бяха на мястото за почивка в „Глобъл Еър Карго“, когато камионите спряха пред хангара. Боинг 747 стоеше отпред с вдигната нагоре предница и чакаше да бъде натоварен. Задната рампа беше наклонена надолу, за да осигури лесен достъп. Хикман влезе през страничната врата и видя, че пилотите още стоят и гледат телевизия.
— Аз съм Хал Хикман – представи се той, – докарахме важния товар.
Командирът стана и се запъти към Хикман.
— За мен е чест да се запознаем, сър – рече той и протегна ръка. – От години работя за вас – много се радвам, че най-сетне се срещнахме.
— Удоволствието е изцяло мое – кимна Хикман и се усмихна. – Както вече ви казах по телефона, имам важен товар, който трябва да потегли незабавно. Готови ли сте?
— Нямаме товарачи – отвърна пилотът. – Ще дойдат чак след час – празници са и на никого не му се работи.
— Няма проблем – каза Хикман. – С моите хора ще качим контейнерите на борда и ще ги застопорим. Имате ли вече разрешение за излитане?
— Мога да се обадя и да го уредя за няколко минути – обясни мъжът.
— Направете го – нареди Хикман. – Ще качим товара на борда.
Той излезе през вратата и командирът на полета се обърна към втория пилот:
— Обади се за прогнозата и начертай курса. Според мен от Лондон над Франция през Средиземно море в Риад. Това е, ако времето позволява – ако не, ще се наложи да се отклоним.
Щом отново излезе от хангара, Хикман взе противогаза, който беше оставил на земята, и си го сложи. Шофьорите бяха запознати с процедурата по товаренето и щом Хикман им махна да започват, първият покара камиона си с контейнера от предницата на самолета към гърба. Спусна камиона по рампата отзад и спря, откачи въжето, което прикрепваше контейнера за ремаркето, после леко го вдигна, за да се плъзне назад по стоманените ролки. Отдалечи се от задницата на боинга, а следващият шофьор заобиколи отзад и нагласи контейнера си до вече натоварения. Плъзна го и се отдръпна. Зави покрай третия камион, който чакаше да влезе, отдалечи се малко и спря.
Третият камион даде на заден ход и започна да разтоварва, а Хикман се навря вътре в самолета заедно с първия шофьор. Както бяха тренирали предварително, двамата мъже започнаха да връзват контейнерите с дълги брезентови колани. Единият закачаше колана за отворите на релсите на пода, после го премяташе през контейнера на другия, който го закрепваше от другата страна и го пристягаше. Един по един, завързаха всеки контейнер с по три колана.
Последният шофьор беше приключил и се отдръпваше от боинга, когато стигнаха до третия контейнер. Едно, две, три и бяха готови.
Хикман излезе от самолета, махна на камионите да се отдалечат на известно разстояние от него, после се запъти към хангара.
— Ето ги документите – каза той и подаде подложката с декларациите на пилота. – Контейнерите са обезопасени. Излитаме.
— Колко е спешна поръчката, сър? – попита вторият пилот. – Времето над Средиземноморието се разваля. Ще е много по-безопасно, ако изчакаме и тръгнем утре сутринта.
— Трябваше да е там вчера – отвърна Хикман.
— Добре – рече мъжът, – ще се подрусаме.
Хикман се обърна и си тръгна. Вторият пилот го наблюдаваше как се отправя към вратата. Имаше нещо странно в този мъж, но не беше особеното му лично излъчване, което според някои жълти издания притежаваше тайнственият милиардер. Във всяко отношение Хикман изглеждаше съвсем нормален – даже обикновен. Само че тази вечер имаше очертан триъгълник със заоблени страни около устата си.
Вторият пилот отпъди мисълта от главата си; имаше много работа и твърде малко време да я свърши.
— Дай подробната карта – нареди Ханли на Стоун.
Проследяващите устройства върху контейнерите бяха престанали да се движат преди няколко минути. Ханли искаше да разбере къде. Стоун вкара няколко команди в компютъра и изчака екранът да зареди. Бързо се показа мястото, на което мигаха светлините, постепенно намали мащаба на картите.
— Товарната сграда на летище „Хийтроу“ – определи Стоун.
Ханли се протегна към папката, която Холпърт беше оставил, и прелисти листовете. Спомни си, че Хикман имаше спедиторска компания. Ето я. „Глобъл Еър Карго“. Намери телефонния номер на хангара на „Хийтроу“ и го даде на Стоун.