— Обади се и виж какво можеш да откриеш – бързо нареди той. – Ще звънна на Кабрило.
— Готово – рече пилотът, – имаме разрешение за излитане.
Вторият пилот събра синоптичните прогнози и бордовия дневник и тръгна след колегата си към вратата. Тъкмо я бяха отворили и излизаха, когато телефонът започна да звъни.
— Остави го – махна с ръка пилотът, когато другият понечи да се върне. – Имам да плащам за апартамента.
— Отиваме натам, но бавно – рече Кабрило
— Не отговаря – извика Стоун от другата страна на командната зала на „Орегон“.
— Опитваме да се свържем с хангара по телефона – обясни Ханли на Кабрило, – но никой не отговаря.
— Предупреди Гъндърсън в гълфстрийма да бъде готов за излитане – нареди Кабрило, – аз ще опитам да се свържа с Флеминг.
Кабрило натисна копчето за бързо набиране на телефона си точно когато пилотът изправи носа на боинг 747 и запали двигателите. Флеминг се обади и Кабрило му обясни.
— И мислиш, че товарът може да е радиоактивен? – попита Флеминг.
— Отровен по някакъв начин – увери го Кабрило. – Един от екипа ми е видял хората с противогази. Трябва да затвориш „Хийтроу“.
Флеминг замълча за секунда.
— Мисля, че е по-добре да напуснат Англия – рече той.
Адамс се приземи на паркинга пред фабриката в Мейдънхед и загаси двигателя на вертолета. Щом роторът спря да се върти и той го застопори, слезе, заобиколи от другата страна и помогна на Труит да свали сандъка. Холпърт и останалите се приближиха. Адамс го остави на земята и отвори капака с отвертка.
— Ето ви космонавтските костюми, момчета – подхвърли Адамс и се усмихна. – Кевин май е сложил четири.
— Ние ще се облечем – рече Труит, – а ти ще ни залепиш глезените и китките.
Адамс кимна.
— Барет – нареди Труит, – ти оставаш да пазиш. Останалите да се обличат.
След осем минути Труит, Холпърт, Хорнсби и Райс бяха готови. Заобиколиха от другата страна на сграда и влязоха през задната врата. Труит държеше ректор за химикали в покритата си с ръкавица ръка. Почти веднага отчете наличието им.
— Разпръснете се – заповяда той – и претърсете всичко.
Хорнсби се спусна към предната врата, отключи я и излезе.
Движението намаля, когато Кабрило и Джоунс се отдалечиха от центъра на Лондон, и щом стигнаха до М-4, Джоунс вдигна на сто и петдесет километра в час. Кабрило затвори след разговора с Флеминг и отново набра „Орегон“.
— Флеминг не иска да затвори „Хийтроу съобщи Кабрило, щом Ханли вдигна телефона. – Кои е най-близкият изход към „Глобъл Еър Карго“.
Стоун каза номера на изхода и Кабрило го повтори на Джоунс.
— Точно при него сме, шефе – рече Джоунс, намали и отби от магистралата.
— Следвай табелите към „Глобъл Еър Карго“ – нареди Кабрило.
Джоунс настъпи газта и рейнджроувърът се понесе по страничните улици. След няколко секунди видя огромен хангар, името беше написано отстрани с триметрови букви. Един „Боинг“ 747 се отдалечаваше от сградата.
— Можеш ли да идеш по-близо? – попита Кабрило. Джоунс се огледа, но целият район беше ограден с телена ограда.
— Няма начин, шефе. Всичко е заградено.
Боингът обръщаше, за да излезе на пистата.
— Закарай ме до онова място между сградите – нареди Кабрило.
Джоунс даде газ и после спря. Кабрило извади бинокъла от жабката и огледа товарния самолет. После издиктува номера на опашката му на Ханли, който бързо го записа.
— Накарай Гъндърсън да тръгне след тях с гълфстриима – промърмори Кабрило унило. – Само това можем да направим в момента.
— Разбрано – отвърна Ханли.
В същия момент по радиото се обади Хорнсби и Стоун му отговори. След като научи какво са открили, Стоун го записа и го подаде на Ханли, който го прочете.
— Кабрило – рече Ханли, – ще извикам челинджъра – Мисля, че ще искаш незабавно да заминеш за Саудитска Арабия.
≈ 45 ≈
Горе-долу по същото време, когато самолетът на „Глобъл Еър Карго“ излиташе от пистата на „Хийтроу“, камионът на Хикман спря пред друго крило на летището.
— Срещни се с останалите, зарежете камионите и изчезнете – нареди Хикман на шофьора, който го стовари пред терминала за частни самолети. – Ще се свържа с вас, ако ми потрябвате.
— Успех, сър! – пожела му шофьорът.