Хикман му махна с ръка, после влезе през главния вход.
Шофьорът изкара камиона от паркинга, след което вдигна радиостанцията си.
— Шефът е готов – съобщи той. – Чакам ви на мястото на срещата.
След дванайсет минути трите камиона се срещнаха в една изоставена фабрика в източен Лондон – колата за бягство беше скрита там. Слязоха от камионите, бързо избърсаха всички места, които бяха пипали без ръкавици, после се качиха в един безличен британски седан.
Планът им беше да прекосят града и да стигнат до Ламанша, да оставят взетата под наем кола на някой паркинг и да се качат на ферибота за Белгия. Всичко щеше да мине гладко.
— Подготви „Орегон“ за отплаване – нареди Кабрило на Ханли, докато Джоунс караше към ВИП терминала на „Хийтроу“. – Поеми курс към Средиземно море и после през Суецкия канал към Червено море. Искам корабът да е колкото се може по-близо до Саудитска Арабия.
Ханли пусна сирената на „Орегон“. Кабрило чу воя й по телефона.
— Гъндърсън и останалите са във въздуха – докладва Ханли. – Товарният самолет се насочва към Париж.
— Двамата с Джоунс ще се качим на челинджъра след няколко минути – побърза да каже Кабрило. – Нареди на екипа в Мейдънхед да се оттегли и да се качи на амфибията. Майкълс да пресрещне „Орегон“ в Ламанша.
— Ами фабриката? – попита Ханли.
— Кажи на Флеминг какво сме открили и го остави той да се оправя.
— Май сменяме полето на действие – отбеляза Ханли.
— Действието се премества в Саудитска Арабия – отвърна Кабрило.
Вторият пилот на хоукъра на Хикман чакаше в терминала.
— Пилотът зареди, приключи с последната проверка и получи разрешение за излитане – уведоми го мъжът, докато го превеждаше през терминала към пистата. – Можем да тръгнем веднага.
Двамата мъже отидоха до самолета и се качиха. След три минути се отправиха към североизточната писта. След още три вече бяха излетели. Щом се издигнаха над Ламанша, пилотът отвори вратата на кабината.
— Сър – рече той, – при тази скорост ще изгорим един тон гориво.
Хикман се усмихна.
— Не пести горивото – натърти той, – времето е важно.
— Както кажете, сър – рече пилотът и отново затвори вратата.
Хикман усети как двигателите увеличават обороти и самолетът набира скорост. Според летателния план хоукърът трябваше да мине през Франция по границата с Белгия, после над Швейцария и Цюрих да продължи над Алпите, да прелети над източния бряг на Италия, после над Гърция, Крит и Египет. След като прекосяха Египет, щяха да стигнат в Риад, Саудитска Арабия, рано сутринта.
Когато Ханли се обади, Труит и останалите се приготвиха да тръгват. След като се увериха, че внимателно са заснели всичко, опънаха ленти по вратите и прозорците на фабриката и оставиха написани на ръка предупреждения да не влизат хора.
Щом приключиха, се качиха на очукания камион и поеха назад към реката и самолета амфибия.
Откъм дърветата малка лисица внимателно се прокрадваше през храсталака. Подуши въздуха и се отправи към товарните платформи на гърба на фабриката. Топъл въздух излизаше отвътре през отворените товарни входове, животинчето вдигна муцуна и усети топлината. Предпазливо се прокрадна напред и спря пред отворената врата.
После, понеже не усети никаква заплаха, лисицата влезе вътре.
Отраснала близо до хората, тя знаеше, че присъствието им означава храна.
Подушвайки човешки мирис, започна да търси остатъци. Стъпи в странно черно вещество на пода, което изцапа лапите й. После продължи нататък, лепкавата черна маса оставяше следи от вируса.
Чу как отоплението над главата й изщрака и шумът я стресна. Втурна се обратно към товарния вход. Когато нищо не се случи, реши да легне на земята и да чака. Вдигна лапи към устата си да ги изчисти и започна да лиже чернилката.
След минути тялото й се разтресе от конвулсии. Очите й се напълниха с кръв и от муцуната й потекоха лиги. Мятайки се, все едно е била подложена на електро-шок, опита да се изправи на крака и да избяга.
Но краката не я държаха и от устата й бликна бяла пяна.
Лисицата легна, за да умре.
Воят на сирената се носеше из „Орегон“.
Екипажът се спусна по местата си и корабът закипя от трескав труд.
— Въжетата са прибрани – докладва Стоун.
— Отдели го от дока – нареди Ханли по интеркома в кормилното отделение.
„Орегон“ започна да се отдалечава от дока и постепенно набра скорост.
— Начерта ли курса? – попита Ханли.
— Сега го довършвам – отвърна Стоун и посочи към големия монитор на стената.