Выбрать главу

Хикман му махна с ръка, после влезе през главния вход.

Шофьорът изкара камиона от паркинга, след кое­то вдигна радиостанцията си.

— Шефът е готов – съобщи той. – Чакам ви на мяс­тото на срещата.

След дванайсет минути трите камиона се срещна­ха в една изоставена фабрика в източен Лондон – ко­лата за бягство беше скрита там. Слязоха от камио­ните, бързо избърсаха всички места, които бяха пи­пали без ръкавици, после се качиха в един безличен британски седан.

Планът им беше да прекосят града и да стигнат до Ламанша, да оставят взетата под наем кола на някой паркинг и да се качат на ферибота за Белгия. Всичко щеше да мине гладко.

— Подготви „Орегон“ за отплаване – нареди Кабрило на Ханли, докато Джоунс караше към ВИП терминала на „Хийтроу“. – Поеми курс към Средиземно море и после през Суецкия канал към Червено море. Искам корабът да е колкото се може по-близо до Сау­дитска Арабия.

Ханли пусна сирената на „Орегон“. Кабрило чу воя й по телефона.

— Гъндърсън и останалите са във въздуха – доклад­ва Ханли. – Товарният самолет се насочва към Па­риж.

— Двамата с Джоунс ще се качим на челинджъра след няколко минути – побърза да каже Кабрило. – Нареди на екипа в Мейдънхед да се оттегли и да се качи на амфибията. Майкълс да пресрещне „Орегон“ в Ламанша.

— Ами фабриката? – попита Ханли.

— Кажи на Флеминг какво сме открили и го остави той да се оправя.

— Май сменяме полето на действие – отбеляза Ханли.

— Действието се премества в Саудитска Арабия – отвърна Кабрило.

Вторият пилот на хоукъра на Хикман чакаше в терминала.

— Пилотът зареди, приключи с последната провер­ка и получи разрешение за излитане – уведоми го мъ­жът, докато го превеждаше през терминала към пис­тата. – Можем да тръгнем веднага.

Двамата мъже отидоха до самолета и се качиха. След три минути се отправиха към североизточната писта. След още три вече бяха излетели. Щом се из­дигнаха над Ламанша, пилотът отвори вратата на ка­бината.

— Сър – рече той, – при тази скорост ще изгорим един тон гориво.

Хикман се усмихна.

— Не пести горивото – натърти той, – времето е важно.

— Както кажете, сър – рече пилотът и отново затво­ри вратата.

Хикман усети как двигателите увеличават обороти и самолетът набира скорост. Според летателния план хоукърът трябваше да мине през Франция по границата с Белгия, после над Швейцария и Цюрих да продължи над Алпите, да прелети над източ­ния бряг на Италия, после над Гърция, Крит и Египет. След като прекосяха Египет, щяха да стигнат в Риад, Саудитска Арабия, рано сутринта.

Когато Ханли се обади, Труит и останалите се при­готвиха да тръгват. След като се увериха, че внимателно са заснели всичко, опънаха ленти по вратите и прозорците на фабриката и оставиха написани на ръка предупреждения да не влизат хора.

Щом приключиха, се качиха на очукания камион и поеха назад към реката и самолета амфибия.

Откъм дърветата малка лисица внимателно се прокрадваше през храсталака. Подуши въздуха и се отправи към товарните платформи на гърба на фаб­риката. Топъл въздух излизаше отвътре през отво­рените товарни входове, животинчето вдигна муцу­на и усети топлината. Предпазливо се прокрадна нап­ред и спря пред отворената врата.

После, понеже не усети никаква заплаха, лисица­та влезе вътре.

Отраснала близо до хората, тя знаеше, че присъствието им означава храна.

Подушвайки човешки мирис, започна да търси ос­татъци. Стъпи в странно черно вещество на пода, ко­ето изцапа лапите й. После продължи нататък, леп­кавата черна маса оставяше следи от вируса.

Чу как отоплението над главата й изщрака и шумът я стресна. Втурна се обратно към товарния вход. Когато нищо не се случи, реши да легне на земята и да чака. Вдигна лапи към устата си да ги изчисти и за­почна да лиже чернилката.

След минути тялото й се разтресе от конвулсии. Очите й се напълниха с кръв и от муцуната й потекоха лиги. Мятайки се, все едно е била подложена на електро-шок, опита да се изправи на крака и да избяга.

Но краката не я държаха и от устата й бликна бяла пяна.

Лисицата легна, за да умре.

Воят на сирената се носеше из „Орегон“.

Екипажът се спусна по местата си и корабът закипя от трескав труд.

— Въжетата са прибрани – докладва Стоун.

— Отдели го от дока – нареди Ханли по интеркома в кормилното отделение.

„Орегон“ започна да се отдалечава от дока и посте­пенно набра скорост.

— Начерта ли курса? – попита Ханли.

— Сега го довършвам – отвърна Стоун и посочи към големия монитор на стената.