На екрана имаше карта на Европа и Африка и на нея с дебела червена линия се виждаше курсът. Покрай линията бяха обозначени и съответните интервали от време.
— Кога най-бързо можем да стигнем до Червено море? – поинтересува се Ханли.
— Четвърти януари, единайсет сутринта – отвърна Стоун.
— Координирай прибирането на Майкълс и амфибията и нареди на Адамс да се върне на борда – заповяда Ханли, – после разпредели нарядите за плаването.
— Да, сър – потвърди Стоун.
Ханли вдигна телефона.
Настояването да бъде документирано, че товарът с молитвените килимчета идва от Франция, щеше да помогне на едната страна и да навреди на другата. На товарния самолет на „Глобъл Еър Карго“ бързо му разрешиха кацане. След по-малко от час на земята товарът беше презаверен и самолетът излетя отново.
Гъндърсън и екипажът на гълфстрийма нямаха късмет. С пристигането на борда им се качиха френски митничари. Хикман беше взел списъка с всички частни самолети, които бяха на летище „Маккаран“ в Лас Вегас по време на взлома в апартамента му. След това беше въпрос на време да се прегледат летателните планове, за да се види дали някой не е летял до Англия.
Гълфстриймът беше единственият.
Хикман се обади анонимно в Интерпол и съобщи, че самолетът пренася наркотици. На Ханли и останалите щяха да им трябват цели два дни и безброй обаждания, за да освободят хората си. С французите трудно се намираше общ език.
Кабрило извади късмет. Челинджърът, на който бяха двамата с Джоунс, напусна „Хийтроу“ трийсет минути след излитането на Хикман. Пилотът незабавно пое курс към Риад, столицата на Саудитска Арабия, с максимална скорост 800 километра в час. Носеха се в небето на 11 000 метра височина.
С половин час преднина и вече над Франция хоукърът на Хикман беше достигнал максималната си скорост от 750 километра в час. Челинджърът на Кабрило и Джоунс, който развиваше по-голяма скорост, би трябвало да пристигне пръв, но не стана така. Хикман знаеше крайната точка на пътуването си от доста време – Кабрило току-що я беше научил.
Дори и при добро стечение на обстоятелствата ваденето на виза за Саудитска Арабия беше трудно нещо. Процедурата беше бавна и сложна – туризмът не само се обезкуражаваше, ами беше и незаконен. Няколко от компаниите на Хикман имаха общ бизнес с кралството и той беше известно юридическо лице. Молбата му за виза бе одобрена за часове.
Кабрило нямаше същия късмет.
Рано сутринта на първи януари Сауд ал-Шиех събуден от пиукането на компютъра в домашния му офис, което означаваше, че има ново електронно съобщение. Фабриката в Англия уведомяваше, че чаканите от него молитвени килимчета бяха минали през митницата в Париж и бяха документирани там. Сега пътуваха към Риад с боинг 747.
Щом пристигнеха на карго терминала в Риад, трябваше да бъдат превозени с камиони през Саудитска Арабия до Мека. Там контейнерите щяха да бъдат отворени и килимчетата напръскани с пестициди, после оставени да се проветрят за един ден и чак тогава постлани на стадиона.
Ал-Шейх погледна подложката с листове върху бюрото си. Понеже не знаеше кога точно ще пристигнат килимчетата, беше разпределил всички камиони на други места. Можеше да ги превози най-рано на седми януари. Щеше да уреди да ги напръскат на осми, да ги остави да се проветрят няколко часа и да ги постелят на девети.
Това все пак му даваше двайсет и четири часа преди официалното начало на хаджа. Ал-Шейх щеше да рискува, но какъв избор имаше? Трябваше да се погрижи за милиони подробности, а разполагаше с толкова малко време, за да направи невъзможното.
Всичко щеше да си дойде на мястото, помисли си, стана от стола и отиде отново да си легне – винаги все някак си се получаваше. Итиалах – по божията воля. Докато лежеше в кревата, в мозъка му кипяха хиляди подробности. Като реши, че едва ли ще може да заспи повече, стана и отиде до кухнята да си направи кана с чай.
Челинджър 604 летеше над Средиземно море, когато пилотът отвори вратата на кабината и извика назад:
— Господин председател, Саудитска Арабия отказва да ни приеме, докато не приготвим всички документи. Трябва да решим какво ще правим сега.
Кабрило се замисли за миг.
— Отклони към Катар – нареди той. – Ще се обадя на представителя на емира след две минути. Не се тревожи, ще уважат молбата ни.
— Към Катар тогава – отвърна пилотът и отново затвори вратата.
На зазоряване самолетът на Хикман прелетя над Червено море, навлезе в Саудитска Арабия и прекоси пустинята към Риад. След гладкото приземяване пилотът се насочи към терминала и намали.